Определение № 220 от 23.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1084/2016 г.

Постъпила е молба с вх. № 2698/15.03.2018 г. от адвокат П. С. – пълномощник на М. М. Х., чрез законния си представител Н. А. Х., и И. М. Х. от [населено място], общ.К., обл.К. за изменение на основание чл.253 ГПК, евентуално за поправка на основание чл.247 ГПК на постановеното по делото по реда на чл.248 ГПК определение № 75/14.03.2018 г. Ответникът ЗК „Уника” АД, [населено място] оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира, следното: С молба М. М. Х., чрез законния си представител Н. А. Х., и И. М. Х. са поискали изменение на основание чл.248 ГПК на решение № 144/14.11.2017 г. по т.д. № 1084/2016 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. С определение № 75/14.03.2018 г. по т.д. № 1084/2016 г. ВКС, I т.о. частично е уважил молбата, като е осъдил ЗК „Уника” АД да заплати на молителите сумата от 82,45 лв. разноски за първоинстанционното производство. С настоящата молба се иска изменение, евентуално поправка на определението по чл.248 ГПК в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.С. допълнително от 291,76 лв. за производството пред първа инстанция. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл.253 ГПК съдържа регламентация за оттегляемите определения – тези, които не слагат край на делото и могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. По правило отменяеми от същия съд са определенията, свързани с хода на делото, събиране на доказателства и др., които подготвят произнасянето на съда по съществото на спора, по който се дължи постановяване на краен съдебен акт. Основен разграничителен белег между оттегляемите и неоттегляемите определения е възможността за обжалването им на основание чл.274, ал.1 ГПК. Обжалваемостта на определението за разноските е предвидена изрично в закона, като по аргумент на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, ако е постановено от ВКС във връзка с окончателен съдебен акт по чл.290 ГПК, то не подлежи на инстанционен контрол. От това следва, че определението за разноски по чл.248 ГПК е неоттегляемо и като такова не попада в приложното поле на чл.253 ГПК. Не намира приложение и разпоредбата на чл.247 ГПК относно поправката на допусната очевидна фактическа грешка. Очевидната фактическа грешка в съдебен акт е налице при несъответствие между формираната от съда в мотивите воля и нейното външно изразяване в диспозитива. В случая такова несъответствие не е налице. Видно от мотивите на определение № 75/14.03.2018 г. съставът на ВКС е формирал воля за частична основателност на искането за изменение на решение № 144/14.11.2017 г. в частта за разноските и в диспозитива на това определение се е произнесъл по същото с присъждането на разноски в полза на молителите. Следва да се има предвид, че мотивите на съда не подлежат на изменение или допълване. По тези съображения молбата за изменение на основание чл.253 ГПК, евентуално за поправка на основание чл.247 ГПК на определение № 75/14.03.2018 г. по т.д. № 1084/2016 г. на ВКС, I т.о., с което е изменено решение № 144/14.11.2017 г. по т.д. № 1084/2016 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските, следва да се остави без уважение. Разноски по настоящата молба не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд