Решение № 4650 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7676/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Българско вино“ ООД със седалище: гр.София против решение № 17675/23.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2120/2025 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № ПО- 01-38 / 27.01.2025г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район „/БД ЗБР/, с което на основание чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите,чл.72, ал.1,т.1 във вр с чл.73, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за водите и на основание приетия с Решение № 919/31.12.2024г. на МС ПУРБ 2022-2027г. във вр. с чл.174а, ал.2 и ал.3, т.1 от Наредба №1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е изменено служебно Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41520034/21.09.2012г., продължено с Решения №№ ПО-01-119/16.10.2020 г ПО-01-150/06.12.2022г., издадени от директора на БДЗБР с титуляр „Българско вино“ООД и дружеството е осъдено да заплати дължимите съдебни разноски. Касаторът, чрез юриск. М.Лалова, твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и необоснованост – касационни основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявената срещу акта на директора на БД ЗБР жалба и отмени същия като незаконосъобразен с произтичащите от това правни последици. Ответникът, директорът на Басейнова дирекция“Западнобеломорски район“, чрез юриск.Р. Панчева, в писмено становище на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и твърди правилност на обжалваното съдебно решение по подробно изложени в становището съображения.Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че „Българско вино“ ООД – гр. София е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващо водовземно съоръжение № 41520034/21.09.2012г., продължено с Решения №№ ПО-01-119/16.10.2020 г ПО-01-150/06.12.2022г., издадени от директора на БД ЗБР до 01.10.2027г. С това разрешително на дружеството са предоставени права за водовземане от подземно водно тяло“ Порови води в неоген –Благоевград“ с обект за водоснабдяване – лозови масиви, изградени в имоти № 039001, местност „Турски лозя“, № 076001,м. „Ширина“ и № 123003, м. „Ширина“, всички в землището на с.Смочево, община Рила. С Решение № 919/31.12.2024 г. на Министерски съвет /публикувано на интернет страницата на ответника/ е приет План за управление на речните басейни /ПУРБ/ в Западнобеломорски район за басейново управление за периода 2022-2027 г. и национална програма за изпълнението му. В Раздел седми на същия план е направен кратък преглед на програма от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда, като в Приложение 7.2.2 „Програма от мерки за повърхностни и подземни водни тела“ за подземно водно тяло“Порови води в неоген – Благоевград“ е предвидена ключова типова мярка (КТМ) – подобряване на управлението като основна и административна мярка с код СА_3 – „Изменение или отнемане на разрешителни за водовземане от подземни води, в резултат на преразглеждането им“. По отношение на жалбоподателя е предвидено, с посочване на неговото разрешително, отнемане на част от разрешените водни количества в издаденото разрешително за водовземане за ПВТ, определени в риск /лошо състояние по количество с код СА_3_4/. В изпълнение на така предвиденото в приетия ПУРБ, директорът на БД ЗБР е постановил своето Решение № ПО-01-38/27.01.2025г., с което е извършил служебно изменение на издаденото на жалбоподателя разрешително за водовземане, като подточка а) и в) от Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“ и Раздел „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на подземните води“ са изменени, както следва: В Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“- денонощно: за земеделски цели: от 249,7 м3/дн на 1,84 м3/дн; годишно: за земеделски цели: от 91 342,08 м3/год на 673 м3/год; среднощен:Q пр.ср.дн =    от 2,89 л/сек на 0,021 л/сек; годишно за земеделски земи от 91 342,08 м3/год на 673 м3/год. В раздел „Разпределение на разрешения годишен воден обем по цели за ползване на подземните води“: за поливане на лозови масиви- от 91 342,08 м3/год на 673 м3/год. Решението е съобщено на жалбоподателя на 30.01.2025 г., (л.14 от делото), а жалбата срещу административния акт е подадена в АССГ на 12.02.2025 г. Въз основа на горните фактически установявания, АССГ е стигнал до извод за неоснователност на жалбата срещу административния акт, съответно – за законосъобразност на Решение № ПО- 01-38 / 27.01.2025г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район „/БД ЗБР/. За да стигне до този правен резултат, АССГ е заключил,че при издаване на решението за служебно изменение на разрешителното за водовземане административният орган не е допуснал нито един от пороците на административния акт, които по смисъла на чл.146 от АПК да съставляват основание за отмяната му като незаконосъобразен. Според АССГ Решение № ПО- 01-38 / 27.01.2025г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район „/БД ЗБР/ е постановено от компетентен по закон и в пределите на времевата и материалната му компетентност административен орган, съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, съответно -необходимата обосновка и относимите към диспозитива му мотиви.При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно са приложени разпоредбите на материалния закон, спазена е и целта на закона. АССГ е приел за неоснователни развитите от дружеството- жалбоподател оплаквания за липса на относими мотиви, тъй като в административния акт липсвала конкретна обосновка за причините, довели до точно такова, служебно извършено, намаление в параметрите на водоподаването. Административният съд е заключил, че при издаване на административния акт са спазени всички изисквания на процесуалния и материалния закон, доколкото, съгласно цитираната като основание за издаване на административния акт и приложена разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от ЗВ служебно изменение на издаденото разрешително за водовземане може да се извърши, когато при характеризиране на района за басейново управление в процеса на разработване на плановете за управление на речните басейни е установено, че съответното водно тяло не може да постигне целите по чл.156а за добро състояние или потенциал при съществуващия в момента на оценката натиск върху водите от съответните дейности е необходимо да бъдат изпълнени условията по чл.156б- чл.156 ж- за обосноваване на изключения. АССГ е приел, че при служебното изменение на условията на разрешителното административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, законосъобразно упражнена от него при критериите, установени в разпоредбата на чл.169 от АПК. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт поради неотчитане на обстоятелството, че решението на административния орган е незаконосъобразно като несъдържащо мотиви защо и на каква база са определени намалените параметри на водовземане от процесния източник на подземни води. Тези възражения, като наведени още пред първата инстанция, вече са били обсъдени от първоинстанционния съд, чиито доводи за отклоняването им като неоснователни настоящата касационна инстанция напълно споделя. Съдът е извършил проверка на всичките основания за незаконосъобразност на оспорения акт, в резултат на което обективно е приел, че актът е законосъобразен. Основателно е преценил, че в случая е налице хипотезата на чл.73, ал.1, т.1 ЗВ. Този извод на съда обективно следва от обстоятелствата, посочени в оспорения акт. Именно посочените фактически обстоятелства в акта са неговите мотиви, поради което неоснователно е оплакването на касатора за немотивираност на административния акт. Обратно на твърдяното от касатора, от съдържанието на административния акт става ясно, какво е наложило изменението на разрешителното и в какъв смисъл следва да е това изменение. Основателно е преценено от съда, че периодът 2022-2027, посочен в приложение 7.2.2 към ПУРБ за ЗБР се отнася до задължението на административния орган за въвеждането на мярката. Тази преценка съответства както на целта на предвидената мярка, така и на периода, за който е приет ПУРБ. Обоснован е решаващият извод на АССГ, че административният орган е действал в съответствие с изискванията на материалния закон. Единствената предпоставка за предприетото изменение, визирана в закона, е наличието на ПУРБ, предвиждащ мярката, довела до служебното изменение на разрешителното за водовземане в избрания от органа смисъл. От данните по делото се установява, че в конкретния случай тази предпоставка е налице и органът е изменил разрешителното в съответствие с мярката, предвидена в ПУРБ. Решението на административния съд е правилно. Съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения при постановяването му, решението е обосновано и с постановяване на обжалвания резултат, съдът е приложил правилно материалния закон. Предвид изхода от спора „Българско вино“ ООД- гр.София следва да бъде осъдено да заплати на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ сторените пред касационната инстанция разноски в размер на 102,26 Евро / сто и две евро и 26 евроцента/ съставляващи равностойността на 200 лв за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение