Определение № 258 от 30.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2631/2020 г.

Делото е образувано по молбата на адвокат С. А. като процесуален представител на Х. Х. Ш. от [населено място] за отмяна на решението на Айтоския РС от 05.VІ.2020г. по гр.д. № 269/2020г. Като основание за молбата се сочи това по чл.303 ал.1 т.5 ГПК – молителката била лишена от възможност да участва в делото, защото не била надлежно представлявана по него – не била подписвала пълномощното за адвокат Т., когото не била упълномощавала, и не била уведомявана за никакви действия по делото - въобще не знаела, че има образувано такова. Ответникът по молбата за отмяна Н. О. Ш. от [населено място] в отговора си чрез адвокат А. Т. е заел становище за нейната недопустимост, защото, първо, се иска отмяна на решение, постановено в охранително производство, по което не се формира сила на пресъдено нещо, и второ, молбата е подадена от лице, което не е страна по делото. Изложени са и съображения за неоснователност на молбата. Претендират се разноски. Ответниците [община], Районна прокуратура А. и Дирекция „Социално подпомагане” А. не са подали отговори по реда на чл.306 ал.3 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, ВКС взе предвид: С атакуваното решение от 05.VІ.2020г. Айтоския РС е допуснал на основание чл.19 ал.1 ЗГР промяна на собственото име на М. Н. О., ЕГН [ЕГН], малолетно дете на молителката и на Н. О. Ш., от „М” на „М.”. Молба за това е подадена от двамата родители като законни представители на детето им чрез адвокат Ем.Т.. Молбата за отмяна е недопустима. Тя е подадена срещу съдебно решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо - постановено е в охранително производство, разглеждано по общите правила за охранителните производства, предвидени в чл.530 – чл.541 ГПК. Охранителното производство е едностранно и безспорно и представлява съдебно съдействие за упражняване на граждански права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици. С оглед на това решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване по силата на чл.537 ал.1 ГПК. Когато актът засяга правата на трети лица, породеният от това спор се разрешава по исков ред /чл.537 ал.2 ГПК/. Иск за отменяване на издадения в нарушение на закона акт може да предяви и прокурорът /чл.537 ал.3 ГПК/. Неприложимост на производството по чл.303 и следв. ГПК към охранителните производства е предвидена изрично в чл.540 ГПК. Освен изложеното молбата за отмяна е подадена от лице, което не е страна по делото и няма качеството на необходим другар по него по смисъла на чл.304 и чл.216 ал.2 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. На ответника по молбата Н. Ш. следва да бъдат присъдени 1000лв. разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.VІІІ.2020г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,