Определение № 9943 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9869/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Форест клуб Варна“ ООД, чрез адв. Тихчева като процесуален представител, срещу разпореждане № 11249 от 31.08.2026 г., постановено по частно адм. дело № 2705/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, проведено по реда на чл. 251 във вр. с чл. 250 АПК. Излагат се доводи за неправилност на разпореждането поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател прави искане за отмяната му и решаване на делото по същество, като се постанови нов съдебен акт, с който бъде уважено искането по чл. 250, ал. 1 АПК и „Електроразпределение Север“ АД бъде осъдено да прекрати фактическите действия по поддържане на преустановено електрозахранване и да възстанови подаването на електрическа енергия към всички сгради и самостоятелни обекти в поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 10135.2624.88, 10135.2624.90, 10135.2624.94, 10135.2624.95 и 10135.2464.5 по КККР на гр. Варна, захранвани по клиентски номер [№] (абонатен номер [№]) чрез съоръжения от трафопост ТП-1616 и трафопост ТП-703, евентуално само към сградите в ПИ с идентификатори 10135.2624.88, 10135.2624.90, 10135.2624.94 и 10135.2624.95, както и обектите в ПИ с идентификатор 10135.2464.5, които са извън обхвата на заповед № 2774/01.09.2025 г. на директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ (УСКОР) при община Варна, по т. 3.1, ако се приеме, че за ПИ с идентификатор 10135.2464.5 е налице частично основание за спорните действия или делото да бъде върнато на Административен съд – Варна за ново разглеждане, ако се приеме, че са необходими допълнителни данни относно схемата на изключване на електрическа енергия относно имотите в м. „Кору Чаир“. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – „Електроразпределение Север“ АД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал.1, т. 2 АПК и в срока по чл. 254, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Първоинстанционното производство е образувано по искане на „Форест клуб Варна“ ООД по чл. 250 АПК за незабавно и безусловно прекратяване на неоснователни фактически действия на „Електроразпределение Север“ АД и негови длъжностни лица, изразяващи се в прекъсване и поддържане на фактическо състояние на преустановено захранване с електрическа енергия на сгради и самостоятелни обекти в: 1. ПИ с идентификатори 10135.2624.88, 10135.2624.90, 10135.2624.94 и 10135.2624.95 по КККР на гр. Варна, м. „Кору Чаир“ и 2. ПИ с идентификатор 10135.2464.5 по КККР на гр. Варна, м. „Баба Алино“ (СО „Ален мак“), захранвани чрез съоръжения на мрежовия оператор по клиентски номер [№] (абонатен номер [№]), трафопост 1616 и трафопост 703. С обжалваното разпореждане искането е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема искането за допустимо, а по същество – за неоснователно, като извършва проверка за наличието на четирите кумулативни елемента от фактическия състав на предмета на производството по чл. 250 и сл. АПК съгласно Тълкувателно решение № 6/17.12.2025 г. по тълк. дело № 3/2024 г. на Върховния административен съд. Излага съображения, че в случая действително е налице прекъсване на захранването с електрическа енергия на сгради и самостоятелни обекти в резултат на извършено от служители на „Електроразпределение Север“ АД разкачване на захранващ кабел от токоограничител след средство за търговско измерване (електромер) № 1125091000989204 на клиентски номер [№] и абонатен номер [№], захранващ обект, находящ се в ПИ с идентификатор 10135.2464.67, собственост на искателя, които действия са предприети в изпълнение на влязла в сила заповед № 2774/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „УСКОР“ при община Варна и са насочени към прекъсване на захранването и преустановяване доставянето на електроенергия на строеж: „Пет броя едноетажни къщи" в ПИ с идентификатор 10135.2464.5. Счита, че след изключване на посочения кабел освен посочените в заповедта 5 броя къщи в този имот е възможно да има и други обекти в други имоти, които да остават без захранване поради незаконното им включване от същия електромер. Обосновава извод, че искането по чл. 250 АПК е неоснователно, тъй като фактическите действия на „Електроразпределение Север“ АД са извършени в съответствие: 1) с влязла в сила заповед № 2774/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „УСКОР“ при община Варна, като не излизат извън нейния предмет; 2) със задължително предписание с изх. № ИзхК-EDN-4788/17.08.2026 г., дадено на „Електроразпределение Север“ АД, което към момента се оспорва пред съда и също е основание за спиране на ел. енергия в имотите на жалбоподателя и 3) с разпоредбите на чл. 56, т. 1 от Общите условия на „Електроразпределение Север“ АД и чл. 73, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), според които електроразпределителното предприятие има право да преустанови електрозахранването без предварително уведомление, когато съществува опасност за здравето и живота на хората. Разпореждането е неправилно в частта, в която е отхвърлено искането на частния жалбоподател по чл. 250 АПК за прекратяване на спорните действия по отношение на сградите и самостоятелните обекти в ПИ с идентификатори 10135.2624.88, 10135.2624.90, 10135.2624.94 и 10135.2624.95, както и на обектите в ПИ с идентификатор 10135.2464.5, които са извън обхвата на разпореждането по т. 3.1 от заповед № 2774/01.09.2025 г., а в останалата му част е правилно по следните съображения: Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че в производството по чл. 250 и сл. АПК следва да се докаже кумулативното наличие на следните елементи: 1) установяване на извършено фактическо действие; 2) това действие да е извършено или от административен орган и/или от длъжностни лица в администрацията; 3) с действието да се засягат права и законни интереси на искателя и 4) фактическото действие да не е в изпълнение нито на административен акт, нито на закона, като проверката е необходимо да бъде извършена по отношение на всеки един от засегнатите имоти. При преценката на посочените елементи административният съд достига до изводи, част от които настоящият състав не споделя. По делото не се спори, че на 27.08.2026 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършват фактически действия по разкачване на захранващ кабел от токоограничител след средство за търговско измерване (електромер) № 1125091000989204 на клиентски номер [№] и абонатен номер [№], захранващ обект, находящ се в поземлен [имот номер]. Така описаните действия са в изпълнение на т. 3.1 от заповед № 2774/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „УСКОР“ при община Варна, издадена на основание чл. 224а, ал. 6 ЗУТ, като имат за цел прекъсване на захранването и преустановяване доставянето на електроенергия по отношение спряното изпълнение на строеж: „Пет броя едноетажни сгради" с посочени в административния акт №№ 16, 17, 18, 19 и 20, находящи се в ПИ с идентификатор 10135.2464.5, тъй като строежът се изпълнява без строителни книжа и в защитена територия, което до този момент се осъществява именно чрез посочения кабел. За прекъсването му е съставен констативен протокол № 4603303-2/27.08.2026 г. Ответникът не оспорва, че с тези действия е спряно захранването с ел. енергия на обекти и в други ПИ, собственост на искателя, които не са присъединени към ел. мрежа по реда на Наредба № 6/28.04.2024 г. В тази връзка се позовава на чл. 56, т. 1 от Общите условия на „Електроразпределение Север“ АД и чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Действията на ответника, срещу които е насочено искането на жалбоподателя по чл. 250 АПК, са такива, извършени от „организация, предоставяща обществени услуги“ по смисъла на § 1, т. 5 във вр. с т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, във вр. с § 1 т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление, която е приравнена на административен орган съгласно § 1, т. 1 ДР АПК. От данните по делото се установява, че действията са извършени във връзка с изпълнение на заповед № 2774/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „УСКОР“ при община Варна, издадена на основание чл. 224а ЗУТ, в която съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба са дадени указания до изпълнителния директор на „Електроразпределение Север“ АД да разпореди прекъсването и преустановяване доставянето на електроенергия на строеж „Пет броя едноетажни къщи", находящи се в ПИ с идентификатор 10135.2464.5, СО „Ален мак“, гр. Варна. Заповедта не е оспорена в законоустановения срок от частния жалбоподател, който е неин адресат в качеството му на собственик и възложител на строежа, поради което е влязла в сила, считано от 09.10.2025 г. съгласно изисканата информация, съдържаща се в молба на община Варна от 31.08.2026 г. Неоснователни са наведените в частната жалба доводи относно годността на тази заповед да служи като основание за извършване на фактическите действия по отношение на описания в нея строеж. Същата представлява стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение. Възраженията, че същата е издадена при наличието на удостоверение за търпимост на строежа, е следвало да бъдат наведени в производство по оспорването й. Обстоятелството дали към настоящия момент се изпълняват строителни работи в имота и дали сградите са завършени също не подлежи на изследване и преценка в настоящото производство. Следователно, извършването на фактическите действия от служители на ответника в изпълнение на т. 3.1 от цитираната заповед за спиране изпълнението на строежа, описан в нея, чийто адресат е „Форест клуб Варна“ ООД, се основават на влязъл в сила индивидуален административен акт. Настоящият състав не споделя извода на съда, че действията, чието преустановяване се иска, са в съответствие и със задължително предписание с изх. № ИзхК-EDN-4788/17.08.2026 г. В същото се посочва, че от проверка на място установява, че от ПИ с идентификатор 10135.2464.67 - собственост на „Форест клуб Варна“ ООД, се захранва и съседен ПИ с идентификатор 10135.2464.5, попадащ в зона, забранена за строителство. Предписанието е издадено във връзка с осигуряване на нормалната работа на електроразпределителна мрежа съгласно чл. 88, чл. 89 и чл. 113 ЗЕ, както и предотвратяване на случаи, които застрашават нейната сигурност, като е адресирано до частния жалбоподател в качеството му на титуляр на съществуваща партида с кл. [№], открита за захранването само на сградата в ПИ с идентификатор 10135.2464.67. Посочените законови норми са общи, като уреждат задълженията на операторите на електроразпределителната мрежа, поради което не могат да обосноват действията на ответника по прекъсване на ел. захранването на обектите в ПИ с идентификатор 10135.2464.5. Отделно от това даденото предписание е обжалвано по съдебен ред и не е влязло в сила. Неправилен е и изводът, че фактическите действия са извършени на основание чл. 56, т. 1 от Общите условия на „Електроразпределение Север“ АД и чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗЕ, според които операторът на съответната разпределителна мрежа може да разпореди временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомяване на клиентите, когато съществува опасност за здравето или живота на хора. Цитираните разпоредби касаят отношения между електроразпределителното предприятие и негови клиенти, каквито собственика и ползвателите на засегнатите в случая извън обхвата на посочената заповед обекти не са, тъй като за тях няма открити партиди. В предвидените в чл. 73, ал. 1, т.1-7 ЗЕ хипотези прекъсването или ограничаването на електрозахранването не може да надхвърля 48 часа, а ако надхвърли общо 48 часа за период от 72 часа, дружеството заплаща на засегнатите крайни клиенти неустойка за времето над 48 часа в размер, определен в общите условия. В случая не се представят доказателства за сочената от ответника хипотеза на временно прекъсване на електрозахранването по смисъла на чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗЕ, доколкото същото продължава значително над предвидения нормативен срок, поради което за тези обекти не се установява законово основание, на което да се базират извършените фактически действия. С оглед изложеното действията по прекъсване на захранването и преустановяване доставянето на електроенергия на строеж: „Пет броя едноетажни къщи" в ПИ с идентификатор 10135.2464.5 се основават на влязла в сила заповед № 2774/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „УСКОР“ при община Варна, поради което обжалваното разпореждане е правилно в частта, в която искането по чл. 250 АПК е отхвърлено по отношение на тях. Противно на приетото в обжалваното разпореждане, настоящият състав намира, че действията по прекъсване на захранването и преустановяване доставянето на електроенергия в сгради и самостоятелни обекти в ПИ с идентификатори 10135.2624.88, 10135.2624.90, 10135.2624.94 и 10135.2624.95 по КККР на гр. Варна, местност „Кору Чаир“, както и в обектите в ПИ с идентификатор 10135.2464.5, които са извън обхвата на заповед № 2774/01.09.2025 г., не се основават на административен акт или законова разпоредба. Заповед № 2774/01.09.2025 г. касае конкретен строеж и не се отнася до други сгради и обекти извън него, поради което и не може да обоснове извършването на оспорените фактически действия по отношение на тях. Следователно, искането по чл. 250 АПК за прекратяването им по отношение на посочените сгради и обекти е основателно, а обжалваното разпореждане в частта, в която същото е отхвърлено, следва да бъде отменено. Изложените в частната жалба доводи за нарушения на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Преценката относно наличието на единствено жилище на евентуално засегнати лица, придобили собствеността върху сгради и самостоятелни обекти в тях, за които има издадени заповеди за премахването им като незаконни и пропорционалността на мярката следва да бъде извършена в производствата по оспорване на съответните индивидуални административни актове по чл. 225а ЗУТ. Наведеният в частната жалба довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Разпореждането е постановено след обсъждане на всички събрани данни в хода на производството, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, като са изложени съображения във връзка с постановения от съда резултат. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени като неправилно в частта, в която е отхвърлено искането на „Форест клуб Варна“ ООД по чл. 250 АПК за незабавно и безусловно прекратяване на извършваните от „Електроразпределение Север“ АД и негови длъжностни лица фактически действия, изразяващи се в прекъсване и поддържане на фактическо състояние на преустановено захранване с електрическа енергия на сгради и самостоятелни обекти, находящи се в ПИ с идентификатори 10135.2624.88, 10135.2624.90, 10135.2624.94 и 10135.2624.95 по КККР на гр. Варна, местност „Кору Чаир“, както и на обектите в ПИ с идентификатор 10135.2464.5 по КККР на гр. Варна, местност „Баба Алино“ (СО „Ален мак“), които са извън обхвата на заповед № 2774/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „УСКОР“ при община Варна, като вместо това следва да се разпореди безусловно прекратяване на тези действия от страна на ответника. В останалата част разпореждането следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от процесуалния представител на частния жалбоподател, в полза на „Форест клуб Варна“ ООД следва да се присъдят направените разноски в половин размер предвид частичното уважаване на частната жалба, както следва: 1500 евро - адвокатско възнаграждение и 38.34 евро - държавна такса за настоящото производство, или общо в размер на 1538.34 евро съобразно представените доказателства за реалното им извършване и списък по чл. 80 ГПК, които „Електроразпределение Север“ АД следва да бъде осъдено да му заплати. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение