Определение № 12920 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11135/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П. срещу Определение № 1851/18.09.2025 г., постановено по адм. дело № 293/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС - Разград е образувано по искова молба, подадена от И. Г. П. против Административен съд - Хасково, с която се претендира присъждане на обезщетение на основание чл.2 в от ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди в размер на 25 760 лв., причинени от ответника в резултат на нарушения на законодателството на Европейския съюз допуснати по конкретни административни дела. С обжалваното определение, АС – Кърджали е върнал исковата молба на Печелиев, като е преценил, че от една страна тя е нередовна и дадените от съда указания не са изпълнени, а от друга страна искът се явява процесуално недопустим и е прекратил производството по делото. Посочено е, че И. Г. П. не е успял да отстрани констатираните от съда нередовности на исковата му молба, с която се твърди, че той е понесъл вреди във връзка с нарушения на законодателството на Европейския съюз, допуснати от АС-Хасково по адм. дело № 996/2024г. Съдът е приел, че в процесния случай П. не заявява като нарушени норми от общностното право, тъй като посочените от него като нарушени норми са от Конвенцията за защита на правата на човека (КЗПЧ) и от Протокол № 2 към същата, като актове на международното право, а по отношение на горепосочените твърдения се произнася Европейски съд по правата на човека - т.е. разглеждат се по друг правен ред и предявяването им по реда на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ е процесуално недопустимо. По отношение на допълнително наведените в становището на И. Г. П. твърдения, че са нарушени правото му на справедлив съдебен процес, правото му на интелектуален труд и т.н., съдът приел, че същите са бланкетното посочени и няма конкретика относно това кои точно разпоредби от правото на ЕС и как не са съобразени от съда в неговата правораздавателна дейност. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че жалбоподателят не посочва конкретни касационни основания за отмяна. От съдържанието на частната жалба не могат да се извлекат касационни основания, а единствено лични нападки към съдията докладчик по адм.дело № 293 от 2025г., което е и нарушение на разпоредбата на чл.212, ал.7 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Такова нарушение в така подадената искова молба от страна на И. Г. П. не се твърди. Както правилно административният съд е приел, в исковата молба се твърдят нарушения на норми на КЗПЧ и на ХОПЕС, като актове на международното право, но по отношение на такива нарушения се произнася Европейският съд по правата на човека. Съгласно член 32 КЗПЧ юрисдикцията на съда се разпростира върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34, 46 и 47. Следователно, в процесния случай предявяването на иск по реда на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда е процесуално недопустимо. За да бъде разгледана частната жалба по същество тя трябва да съдържа конкретно посочени пороци – чл. 218, ал.2 от АПК. Касационната инстанция дължи служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон. В процесния случай П. въобще не е конкретизирал в какво се изразяват твърденията му за нарушаване правото му на справедлив процес, свобода на изразяване на мнение и свобода на информация и т.н. Поради това, определението е правилно. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение