Определение № 993 от 28.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 45/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. С. К., чрез адв. Д. Х., срещу определение № 2580/07.10.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 2579/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 308/07.08.2025 г. по гр. д. № 427/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба с вх. № 3377/14.07.2025 г. срещу решение № 136/11.06.2025 г., постановено по делото. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) нередовна ли е въззивната жалба, когато жалбоподателят е внесъл таксата за воденето на делото (чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ГПК), но не е внесъл таксата по чл.102з, ал. 3 ГПК и какви са последиците от неизпълнението на дадените указания да внесе в срок и таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК – връщане на въззивната жалба или събирането й при условията по чл. 77 ГПК; 2) при положение, че въззивникът е ищец в производство по ЗОДОВ, по отношение на когото е приложима нормата на чл. 9а ЗОДОВ, а именно – че по делата по ЗОДОВ се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет (10 лева), същият задължен ли е със заплащане на таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК; 3) когато насрещната страна, на която следва да се връчи препис от въззивната жалба е държавно учреждение, следва ли жалбоподателят да бъде задължаван да внася такса за възпроизвеждане на жалбата на хартиен носител; непосочването на електронен адрес от страна на държавното учреждение съгласно чл. 52, ал. 2 ГПК следва ли да се свързва като правна последица със санкциониране на насрещната страна. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 – очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответната страна по жалбата – Прокуратурата на РБ, в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: С решение № 136/11.06.2025 г. по гр. д. № 427/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К. К. сумата от 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.09.2022 г., като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 400 000 лв. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът е подал въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част. С разпореждане № 283/21.07.2025 г. ОС – Кюстендил е оставил въззивната жалба без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да заплати по сметката на Софийския апелативен съд дължимата държавна такса за обжалването в размер на 5 лв. и да представи доказателства за това, като и в същия срок да заплати по сметката на ОС – Кюстендил сумата от 0,30 лв. за възпроизвеждане на 1 бр. препис от въззивната жалба за връчване на насрещната страна. В разпореждането е указано, че при неизпълнение на дадените указания, въззивната жалба ще бъде върната. На 25.07.2025 г. препис от разпореждането е връчен на адв. Н. - пълномощник на жалбоподателя. В рамките на предоставения срок, изтекъл на 01.08.2025 г., К. К. внесъл дължимата държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на Софийския апелативен съд, като доказателства за това са представени пред въззивната инстанция. Указанията за заплащане на дължимата по чл. 102з ГПК такса от 0,30 лв. не са изпълнени в едноседмичния срок. Таксата е внесена на 25.08.2025 г., но по сметката на Софийския апелативен съд. При тези данни въззивният съд е посочил, че указанията на първоинстанционния съд при администриране на жалбата са ясни и точни, като изрично са посочени последиците от неизпълнението им. Доколкото дадените указания не са изпълнени в цялост – не е заплатена дължимата държавна такса по чл. 102з ГПК в указания едноседмичен срок по сметката на ОС – Кюстендил, то на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 261, т. 1 ГПК въззивната жалба подлежи на връщане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че първите два въпроса в изложението нямат претендираното от страната значение и не обуславят селектирането на жалбата. Третият поставен въпрос е релевантен и са налице предпоставките за допускане на касационния контрол на соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал.1, т. 3 СК. Съгласно разпоредбата на чл. 102з, ал. 3 ГПК при подаване на електронни изявления към тях не се представят преписи за страните. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда, или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК. Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ГПК предвижда, че връчването на държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК на посочен от тях електронен адрес. С оглед на това, за страната не съществува задължение да заплаща такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК, когато връчването на нейните електронни изявления следва да бъде извършено на участник в производството, който е задължен да получава същите по електронен път. При така дадения отговор на поставения правен въпрос, атакуваното въззивно определение и потвърденото с него преграждащо хода на делото разпореждане на първата инстанция, са неправилни и подлежат на отмяна. В случая ответната страна е Прокуратурата на РБ, на която съгласно чл. 52, ал.2 ГПК връчването следва да се извърши по електронен път, по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. Електронните адреси на държавните учреждения са публично известни, като съдът може служебно да ги установи след съответната справка на сайта на учреждението. Предвид изложеното, дадените с разпореждане № 283/21.07.2025 г. указания за заплащане на дължимата по чл.102з ГПК такса от 0,30 лв. за изготвяне на препис от депозираната чрез ЕПЕП въззивна жалба са неправилни. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от К. С. К. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение