Определение № 9408 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. И. Б., чрез адв. И. Джелепов срещу определение № 2955 от 09.07.2026 г., постановено по адм. дело № 737/2026 г. на Административен съд - Хасково, с което е оставена е без разглеждане жалбата на му против разпореждане на полицейски орган № 4072р-5741 от 29.05.2026 г., издадено от ст. полицай при ГПУ – Ивайловград и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател по подробно изложени съображения счита, че обжалваното определение е неправилно, като моли за отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – ст. полицай при ГПУ – Ивайловград не изразява становище по същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: От Б. К. Т., на длъжност ст. полицай при ГПУ – Ивайловград, на 29.05.2026 г. е издадено Разпореждане на полицейски орган с № 4072р-5741/29.05.2026 г., с което се разпорежда на Г. И. Б. от [населено място], общ. Свиленград, обл. Хаскова, следното: Да не извършва стопанска или друга дейност в граничната ивица без съгласуване с Директора на съответното РДГП, в противен случай ще носи отговорност по чл. 56, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на МВР. Видно от попълнената разписка под текста на Разпореждането, екземпляр от същото е получено срещу подпис от Г. И. Б., без отразена дата на връчването. По делото е представена Докладна записка, изготвена от ст. пол. Б. Т. до Началника на ГПУ Ивайловград, с която последният се уведомява, че докладващият и мл. инсп. К., в състав са ГПН АвП-559, са носили службата на 29.05.2026 г. в района на 472 гр. п., около 18, 30 часа се появил багер, идващ от масива с лозя по направление на [населено място], багерът бил управляван от лицето Г. И. Б., и в рамките на около 5 минути последният с греблото на багера запълнил намиращия се на граничната ивица изкоп. Служителите му разпоредили да угаси багера, и след установяване на самоличността му той им дал обяснения, че там имало черен път, през който преминавал многократно с товарния си автомобил, но отскоро пътят бил разровен и сега дошъл да го запълни. На лицето били съставени протокол за предупреждение и писмено разпореждане по ЗМВР. Съдът е обосновал становището, че независимо от посоченото в процесния акт правно основание за неговото издаване чл. 64 от ЗМВР, водещо за определяне на правната същност на акта е неговото съдържание. В случая с разпореждането не се създават конкретни задължения за адресата, основани на точно посочени фактически и правни основания, чието неизпълнение да влече административнонаказателна отговорност за адресата. По същество, с оглед текста на разпореденото, административният акт представлява предупреждение по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗМВР. С предупреждението по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. Този протокол има превантивен и уведомителен характер, като с него се цели единствено лицето да бъде предупредено. В допълнение съдът е посочил, че неизпълнението на полицейско предупреждение за предотвратяване на евентуално бъдещо нарушение не влече налагането на нарочна и самостоятелна санкция, независеща от друга отговорност за евентуално допуснато правонарушение, каквато самостоятелна санкция е предвидена за неизпълнението на полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, съгласно чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. В случай че предупреденото по реда на чл. 65 от ЗМВР лице не се съобрази с указаното му дължимо поведение, то ще носи отговорност за самото правонарушение, а не във връзка с отправеното му предупреждение. Съдът е изложил заключение, че в случая липсва годен за обжалване по съдебен ред индивидуален административен акт, и се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което изключва произнасяне по същество. По тези съображения на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата. Определението е правилно. Първоинстанционният съд подробно, задълбочено и последователно е анализирал събраните по делото доказателства и е обосновал извод, че волеизявлението на полицейския орган, материализирано в разпореждане № № 4072р-5741 от 29.05.2026 г., издадено от ст. полицай при ГПУ – Ивайловград представлява предупреждение по смисъла на чл. 65 от ЗМВР, а не разпореждане по чл. 64 от ЗМВР. Съгласно чл. 65 от ЗМВР полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Съдът правилно посочил, че правните характеристики на акта се определят от неговото съдържание, независимо от даденото му наименование/форма. Полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл. 64, ал. 1 – 7 от ЗМВР, а предупреждението на полицейските органи – в чл. 65, ал. 1 – 3 от ЗМВР. В чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето техен адресат и подлежат на обжалване по реда на АПК – чл. 64, ал. 6 и 7 от ЗМВР. В чл. 65, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Издаването на протокола за предупреждение по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР е насочено към предотвратяването на правонарушения, като лицето потенциален правонарушител се уведомява за отговорността, която ще понесе и за неблагоприятните последици от евентуално негово неправомерно поведение. Протоколът за предупреждение се издава в изпълнение на правомощията по чл. 61, ал. 1 от ЗМВР. Обоснован от фактите по спора и материално законосъобразен е изводът на съда, че процесният административен акт има характер на предупреждение по смисъла на чл. 65 от ЗМВР с цел превенция на нарушение на обществения ред, не създава конкретни задължения за адресата и като акт, който не засяга правната му сфера неблагоприятно, а само предупреждава лицето да има дължимото поведение, не носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на обжалване. Обективирането на предупреждението в настоящия случай като " разпореждане" с посочено правно основание по чл. 64 от ЗМВР не е от естество да промени горния извод. Формата няма преимущество пред съдържанието при определяне на правната природа на административните актове. Предвид изложените съображения, като е приел подадената жалба за недопустима и прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен правен резултат. Настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от сочените в частната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение