Определение № 5558 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1280/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалните представители П. и Ш. против определение № 117 от 26.02.2024г. по в.гр.д. № 354 по описа за 2023г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановения въззивен акт в частта му за разноските, присъдени по реда на чл.38, ал.2 ЗА в полза на адвокат Д. като неоснователна. Счита същото за неправилно, поради което искат да бъде отменено. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Частният жалбоподател не оспорва обстоятелството, че пред въззивната инстанция осъщественото процесуално представителство от адвокат Д. е било безплатно. Твърди, че адвокатско възнаграждение не следва да се определя, защото по делото не са представени доказателства, установяващи че ответниците са материално затруднени лица /те са в трудоспособна възраст, без данни за влошено здравословно състояние, възпрепятстващо ги да упражняват труд/. Притежават имущество, а и по делото е установено, че са получавали доходи от трети лица по банкови сметки и чрез „Western Union“. Твърдят противоречие на акта на въззивния съд с определения, постановени по гр.д.№ 588/2018г.на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 2184/2018г.на ІV г.о., ч.гр.д.№ 1033/2017г.на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 3500/2017г.на ІV г.о., гр.д.№ 60225/2016г.на ІV г.о., гр.д.№ 86/2020г.на ІV г.о. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателката и намира обжалвания акт за правилен. Съображенията: Цитираните от жалбоподателя съдебни актове не са в противоречие с въззивния акт, защото в нито един от тях не е разгледана хипотеза по чл.38, ал.2 ЗА, идентична на настоящата /в ч.гр.д.№ 2184/2018г.на ІV г.о. и ч.гр.д.№ 3500/2017г.на ІV г.о. са преценявани предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК, в гр.д.№ 86/2020г.на ІV г.о. по чл.78, ал.4 ГПК, в ч.гр.д.№ 1033/2017г.на ІІІ г.о. искането е счетено за недопустимо поради липса на списък по чл.80 ГПК като абсолютна предпоставка за упражняване на правото по чл.248 ГПК, а по гр.д. № 60225/2016г.на ІV г.о.,искането е отхвърлено защото е преценено, че не може да се направи обоснован извод за наличие на право на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА/. Настоящата хипотеза е съвсем различна, защото е безспорно, че е налице осъществена безплатна правна помощ и процесуално представителство, по реда на чл.38, ал.2, т.2 ЗА /хипотеза на материално затруднени лица/, доколкото е представен договор за правна помощ и надлежно пълномощно в този смисъл и фактът на безплатно осъществената помощ не се оспорва. Оспорва се качеството на материално затруднени лица на ответниците. Следва да се има пред вид, че възнаграждението се дължи за положеният от адвоката труд. Принципът е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като– по императивната разпоредба на чл.36, ал.3 ЗА, в настоящата хипотеза, то се определя от съда. Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената му форма е за доказване. Следователно, съдържащите се в представения договор изявления на страните за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Направеното искане по чл. 38, ал. 2 ЗА подлежи на уважаване, ако: правна помощ по делото е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; налице е заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна при липса на опровергаващи данни и отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Когато противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане - по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, то тогава тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, в производството по чл. 248 ГПК, като опровергае наличието на поддържаното основание. /вж.в този смисъл определения по ч.т.д.№ 2340/2015г.на І т.о., ч.гр.д.№ 2266/2016г.на І гр.о./ В настоящия случай такова оспорване е направено от жалбоподателя, но доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално положение/ по делото не са представени. Обстоятелствата, на които се позова жалбоподателя, че ответниците са в трудоспособна възраст, без данни за влошено здравословно състояние, възпрепятстващо ги да упражняват труд – не съставляват подобни доказателства. Не могат да бъдат определени като надлежни доказателства и изложените твърдения за получавани от ответниците през проверявания период - парични доходи от трети лица по банкови сметки и чрез „Western Union“, доколкото е безспорно по делото, че в края на проверявания период същите не са налични, поради което и не съставляват имущество по смисъла на закона. Поради това за правилен следва да се приеме изводът на въззивния съд, че изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Комисията за заплащане на възнаграждение в полза на положилия труд адвокат. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение