Определение № 2862 от 01.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2025 г.

ВКСI гражданско отделение01.06.2026 г.докладчик Гълъбина Генчева

Диспозитив

ИЗПРАЩА делото на Кюстендилския окръжен съд за постановяване на решение по чл.247 ГПК. След приключване на производството по чл.247 ГПК делото да се върне на ВКС за произнасяне по касационната жалба на Ц. В. В. срещу решение № 104 от 29.04.2025 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. В. В. срещу решение № 104 от 29.04.2025 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд. Жалбоподателката счита, че въззивното решение е очевидно неправилно. Имало противоречие между приетото в мотивите и постановения диспозитив. Решението било неясно, трудно разбираемо, от него не можело да се установи какво е действителното право на собственост на ищците и на ответницата. Независимо от частичното отхвърляне на отрицателния установителен иск, диспозитивът на съдебното решение създавал впечатление, че делото е изцяло загубено от ответницата. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на предявения срещу нея отрицателен установителен иск. Съставът на ВКС счита, че преди да се произнесе по касационната жалба, следва да върне делото на въззивния съд за постановяване на решение по чл.247 ГПК. Съображенията за това са следните: Предмет на делото е отрицателен установителен иск, предявен от К. Н. Н. и С. С. Н. срещу Ц. В. В., с който се иска да бъде признато за установено, че ответницата не е собственик на 139/281 ид. части от имот ПИ [№] по КККР на [населено място]. С първоинстанционното решение № 260317 от 21.10.2021 г. по гр. д. № 295/2021 г. на РС-Дупница този иск е изцяло уважен – признато е за установено по отношение на ищците К. Н. и С. Н., че ответницата Ц. В. не е собственик на 139/281 ид. части от имота и е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариалният акт на ответницата за тези идеални части. Ц. В. е обжалвала изцяло пред въззивния съд първоинстанционното решение и е поискала отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Въззивният съд се е произнесъл по жалбата с решение № 132 от 27.07.2022 г. по гр. д. № 797/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд. Това решение е обезсилено с решение № 154 от 08.03.2024 г. по гр. д. № 628/2023 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане на делото е постановено обжалваното в настоящото производство решение № 104 от 29.04.2025 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд. С него, след частична отмяна на решение № 260317 от 21.10.2021 г. по гр. д. № 295/2021 г. на РС-Дупница, отрицателният установителен иск срещу Ц. В. В. е отхвърлен за разликата над 139/370 до 139/281 ид. части от имот с идентификатор 68789.15.81. Въпреки че въззивната жалба на Ц. В., по която се е произнесъл въззивният съд при новото разглеждане на делото, има за предмет цялото първоинстанционно решение, с което правата на Ц. В. са отречени изцяло за спорните 139/281 ид. части от имота, въззивният съд се е произнесъл с постановения диспозитив само за част от този предмет – за разликата над 139/370 до 139/281 ид. части от процесния имот. Липсва произнасяне за собствеността на останалата част от предмета на спора – за 139/370 ид. части от имота. Така има решение за 33,44 кв. м. или 33,44/281 ид. части от спорния имот, който е с площ от 281 кв. м. /139/370 х 281 =105, 56 кв. м.; 139/281 х 281 = 139 кв. м.; 139-105,56 = 33,44 кв. м. или 33,44/281 ид. части от имота/. Няма решение за 139/370 ид. части, което е равно на 105,56/281 ид. части от имота /139/370 х 281 = 105,56 кв. м. или 105,56/281 ид. ч./. От мотивите на въззивното решение е видно, че съдът е признал правата на ищците върху 139/370 ид. части от имота по силата на придобивна сделка, като е приел, че ответницата не ги е придобила по давност, т.е. отрицателният установителен иск за тези идеални части е основателен. Липсва обаче съответен диспозитив, с който отрицателният установителен иск да бъде уважен в тази част. Следователно е налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се във формирана воля на съда, че ответницата не е собственик на 139/370 /или 105,56/281/ ид. части от имота, и липса на съответен диспозитив за собствеността на тези идеални части. Това налага връщане на делото на въззивния съд за постановяване на решение по чл.247 ГПК. Касационната жалба срещу решение № 104 от 29.04.2025 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде разгледана след постановяване на решение по чл.247 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

3