Определение № 4023 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1697/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- София, чрез процесуален представител юрк. Павлова, против Решение № 25967 от 04.12.2024 г., постановено по дело № 8370/2024 г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменено по жалба на „А1 България“ ЕАД, Решение за отказ за разглеждане на искане за прихващане и/или възстановяване № П-29002923001529 от 20.01.2023г., издадено от органи по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Големи данъкоплатци и осигурители, потвърдено с Решение № 645/15.05.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при Централно управление на НАП и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество на искането. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд безкритично е приел тезата на жалбоподателя, без да обсъди аргументите на органите по приходите, че е налице специален ред за извършване на прихващане и възстановяване на суми с произход данъчни резултати, регламентиран чл. 92, който дерогира общия ред на възстановяване на недължимо внесени данъци по чл. 128-129 от ДОПК. Поддържа, че ответното дружество не е извършило корекции на начисления от него данък чрез съставяне на предвидените в ЗДДС данъчни документи-кредитни известия и включването им в отчетните регистри, в справки-декларации за ДДС за периода на извършването, в унисон с предвидения специален ред по ЗДДС, което противно на тезата на административния съд, обосновава недопустимост на подаденото искане за възстановяване на суми. Моли съдът да отмени атакуваното решение на АССГ и да потвърди обжалвания акт като законосъобразен. Претендират се разноски. Ответникът - „А1 България“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Я. Маринова, оспорва касационната жалба в писмено становище и в открито съдебно заседание. Иска да бъде оставено в сила атакуваното решение, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред настоящия съдебен състав следва да бъде прекратено поради следните съображения: Производството пред АССГ е било по реда на раздел Четвърти на АПК, озаглавен „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“ - чл. 197 - 202 АПК. Оспорена е била законосъобразността на Решение за отказ за разглеждане на искане за прихващане и/или възстановяване № П-29002923001529 от 20.01.2023г., издадено от органи по приходите в ТД на НАП ГДО, потвърдено с Решение № 645/15.05.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, субсидиарно приложим на основание пар. 2 от ДР на ДОПК, е оставено без разглеждане искането за възстановяване с вх. № 26-А-14844, подадено от „А1 България“ ЕАД. В случая, не е спорно, че „А1 България“ ЕАД е подало на основание чл.129, ал.1 от ДОПК искане с вх. № 26-А-14844/30.12.2022г., за възстановяване на недължимо платен данък добавена стойност в размер на 4 843 940,83 лв. върху несъбрани от дружеството вземания по фактури към клиенти с период на изискуемост през данъчни периоди от м. 01. 2018 г. до м. 12. 2021 г. с изтичащи 3-годишни и 5-годишни давностни срокове. В подаденото искане са посочени в табличен вид размерът на несъбираемите вземания, в това число начисления ДДС по процесните години. Това искане е преценено от приходната администрация, като недопустимо за разглеждане по същество, като е постановено Решение за отказ за разглеждане на искане за прихващане и/или възстановяване № П-29002923001529 от 20.01.2023г., издадено от органи по приходите в ТД на НАП ГДО, потвърдено с Решение № 645/15.05.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП. Така постановеното Решение за отказ за разглеждане на искане за прихващане и/или възстановяване № П-29002923001529 от 20.01.2023г., издадено от органи по приходите в ТД на НАП ГДО е оспорено от „А1 България“ ЕАД по съдебен ред и с обжалваното решение първоинстанционният съд го отменя и връща преписката на административния орган за произнасяне по същество на искането. Съгласно чл.56, ал.2 от АПК, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV АПК - Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Съгласно чл. 200, ал.1 и ал.2 от АПК, административния съд се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, а определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Независимо, че АССГ се е произнесъл с решение, вместо с определение, по силата на чл. 200, ал. 2 АПК право да оспорят съдебния акт имат само страните в административното производство. Директорът на дирекция ОДОП София не е страна в административното производство по искането на дружеството за прихващане или възстановяване (чл. 129, ал. 1, изр. 2 ДОПК). При действието на чл. 129, ал. 7 вр. 144 и чл. 152, ал. 2 ДОПК той е решаващ орган в задължителното по силата на чл. 156, ал. 2 ДОПК производството по обжалване на актовете, издавани от органите по приходите. Качеството на страна той придобива едва при съдебното оспорване на акта по реда на чл. 156 – 161 ДОПК. Поради това не е сред правните субекти, на които разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя възможност да обжалват съдебния акт, постановен в производството по глава Десета, раздел ІV АПК. В този смисъл е разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на ОСС на първа и втора колегии на ВАС по т. д. № 10/2019 г., съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл.200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на акта. Предвид гореизложено, следва да се приеме, че касационния жалбоподател няма качеството на страна и затова жалбата му е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящето дело пред ВАС, първо отделение следва да бъде прекратено. В този смисъл е и определение № 1463/18.02.2025г. по адм. дело № 642/2025г. на петчленен състав на ВАС – първа колегия. Предвид, че с протоколно определение от 25.03.2025 г. е даден ход на делото по същество, същото следва да се отмени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение