Определение № 2933 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3977/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. К. Г., чрез пълномощника адв.Д. Н. срещу определение № 300 от 07.07.2023 г. по гр.д.№ 38/2023 на Апелативен съд-Бургас, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на постановеното по същото дело решение № 56 от 09.05.2023г. в частта за разноските, като му се присъдят претендираните такива в размер на 9700 лв. В частната жалба се навеждат оплаквания от жалбоподателката за формален подход при произнасянето, несъобразяване, че с молбата по чл. 248 ГПК са представени доказателства, че адвокат Н. е наредила посочената сума към сметка на Еднолично адвокатско дружество „Д. Н.“, а сумата й била дадена от молителя-доверител. Ответникът по частната жалба П. К. Г. оспорва молбата, тъй като обжалваното определение не е очевидно неправилно, доказателството за превод на сумата било представено с молбата по чл. 248 ГПК, т.е. след преклузивния срок, че присъждането на разноски въз основа на по-късно представено доказателство означава да се наруши правото му на защита. При условията на евентуалност оспорва платежното нареждане като недоказващо плащане, защото може да бъде отменено и прави възражение за прекомерност, ако не се възприемат останалите възражения. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, ГПК. На основание т. 24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК, постановено от въззивен съд е по чл. 274, ал.2 ГПК, поради което съдът не обсъжда позоваването на очевидна неправилност за допускане до касация. За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че е заявено искане от въззиваемия Л. Г. за присъждане на разноски в срок, представен е списък на разноските, в който е посочен адвокатски хонорар от 9700 лв., но не е доказано да са направени такива разноски. По делото пред въззивна инстанция е представено пълномощно и фактура за адвокатски хонорар от 9700 лв. Във фактурата е посочен начин на плащане – в брой. С молбата по чл. 248 ГПК е представено платежно нареждане с дата след постановяване на съдебното решение, с което адвокат Д. Н. е наредила сумата 9700 лв. – адвокатски хонорар от Л. Г. на еднолично адвокатско дружество „Д. Н.“. Съдът се е позовал на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че доказателства за извършването на разноските не са събирани до края на последното по делото заседание, което е преклузивен срок за представянето им. Посочил е, че процедурата по чл. 248 ГПК е за поправка пропуск на съда при присъждане на разноски, а не за отстраняване на пропуски, допуснати от страните да се представят доказателства. Допълнил е, че представеното с молбата по чл.248 ГПК платежно нареждане не доказва направени от Л. Г. разноски, тъй като удостоверява наредено плащане по банков път от адв.Д. Н. в полза на ЕАД „Д. Н.“. В същото време, в молбата е посочено, че адвокатският хонорар е заплатен от Г. в брой, в каквато насока липсват доказателства. Изводите на съда съответстват на доказателствата, закона – чл. 80 ГПК и задължителната съдебна практика – т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Приложената фактура към списъка по чл. 80 ГПК не доказва направено плащане. В нея е уговорен начин на плащане – в брой, за което няма доказателства. Фактурата не може да се приравни на разписка за плащане, защото не съдържа подписи. Платежното нареждане е издадено след приключване на делото, т.е. след преклузивния срок за представянето му и не може да послужи като документ, установяващ разноски по него. То не доказва и плащане от Л. Г. на адвокат Н., а е за плащане от нея към адвокатското дружество. По изложените аргументи частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение