Решение № 8054 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д., [ЕГН], чрез пълномощника адв. Станкова, против Решение № 1516/31.10.2025 г., постановено по адм. д. № 217/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че фактическата обстановка по делото не е изяснена в цялост, тъй като съдът не е уважил доказателственото искане за назначаване на съдебно-психологична експертиза и не е допуснал до разпит искания свидетел. Счита за правилни изводите за незаконосъобразност на действията/бездействията на граничните служители, но не и тези за липса на изискуемата причинна връзка и за недоказаност на търпените неимуществени вреди от ищцата. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло или в условията на евентуалност, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касационната жалба - главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) към МВР, гр. София, чрез юрк. Самуилова, я оспорва по аргументи в писмена молба по хода на делото, с искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че касационната жалба е основателна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба с позиция, че предявеният иск следва да бъде уважен в справедлив размер, съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Ямбол е отхвърлил изцяло предявения от Д. Г. Д. иск против ГДГП към МВР, гр. София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от деня на увреждането 07.06.2023 г. до пълното ѝ изплащане, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служителите, назначени на смяна на 07.06.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“. По фактите решаващият съд е установил, че Д. Д. е баба по бащина линия на малолетните деца Л. В. Д. и Д. В. Д., и двамата родени на [дата на раждане]. Синът на ищцата В. Д. е български гражданин, който постоянно живее и работи в България, а съпругата му Т. В. Д. е руска гражданка със статут на постоянно пребиваваща, считано от 10.09.2017 г. На 07.06.2023 г. малолетните деца са изведени от страната, преминавайки държавната граница през ГКПП „Капитан Андреево“, съпровождани единствено от майката Т. Д., без съгласието на бащата В. Д.. При извършената проверка на автомобила и пътниците в него Т. Д. представила руски паспорт и карта за постоянно пребиваване в страната, както и руски и български паспорти на децата Л. и Д. Д.. За изясняване на обстоятелствата по делото са приобщени писмени доказателства, както и гласни такива от двама свидетели – К. Б. и Ц. П. – близки на ищцата. От правна страна административният съд е приел искът за допустим и неоснователен. Според изложените мотиви по делото са доказани незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица в ГДГП, осъществили граничния контрол и проверка при преминаването на децата и майката през държавната граница. Служителите не са предприели дължимите по закон действия и не са предотвратили пресичането на държавната граница и отпътуване извън пределите на България на малолетните внуци Л. Д. и Д. Д., при отсъствието на бащата и без доказателства за дадено от бащата изрично писмено съгласие за това. Посочил е, че разпоредбата на чл. 50 от Инструкция № 8121з-1492 от 04.11.2022 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, въвежда неуредено в закона изключение, което не е следвало да бъде прилагано от граничните власти поради противоречие с норми от по-висок ранг - чл. 102, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чл. 127а СК, чл. 76, т. 9 ЗБЛД и чл. 3 ЗБГ. За да отхвърли предявения иск съдът е достигнал до заключение за липсата на останалите изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая не е налице причинна връзка между описаните действия и бездействия и сочения за настъпил вредоносен резултат. В тази насока действията и бездействията на служителите на ответната страна не са единственото необходимо и достатъчно условие за настъпване на вредите поради наличието на руски паспорти на децата, притежаващи и руско гражданство. Последното обстоятелство предпоставя възможността да бъдат изведени извън страната, като издаването на документите за самоличност на малолетните деца не би могло да стане без съгласието и участието на бащата. Влошените отношения между родителите естествено и логично водят до извод, че майка им би предприела действия да напусне семейното жилище с тях и да се установи да живее другаде, което неминуемо би довело до прекъсване на контактите с техните дядо и баба. Само родителите са отговорни да извършват всички необходими действия за поддържане на контакти с бабата и внуците. От друга страна представените медицински документи свидетелстват за промяна в здравословното състояние на ищцата, но според съда, няма категорични и безспорни данни промяната да е пряк и непосредствен резултат от това събитие. В условията на съвременната глобализация и икономическото състояние в България е нормално да се търси реализация в по-широк периметър, поради което е естествено децата с единия или двамата си родители да напуснат гр. Елхово и да живеят далеч от баба си и дядо си, което е обичайна ситуация. Обжалваното решение на Административен съд – Ямбол е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при водене на съдебния процес и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК, които са се отразили и на постановеното от него решение. Съдът неправилно е счел делото за изяснено от фактическа страна и е приключил съдебното дирене в с.з. на 06.10.2025 г., въпреки изрично заявеното искане за назначаване на комплексна съдебно-психологична експертиза с поставени конкретни въпроси в исковата молба. Нарушение представлява и отказът да бъде допуснат до разпит в качеството му на свидетел Л. В. Д. – съпруг на ищцата, вместо В. Д. - намиращ се в Русия, предвид изискването на чл. 172 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за съвкупна преценка на свидетелските показания с оглед на всички други данни по делото. Въз основа на установените факти и доказателства решаващият съд е достигнал до неправилен извод за отсъствие на две от предпоставките за основателност на предявения иск от Д. Д. срещу ГДГП с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ГКПП „Капитан Андреево“. Изложените съображения от административния съд по отношение на необходимостта от установяване на кумулативните предпоставки на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, са принципно верни. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Липсата на всяка от изброените предпоставки води до неоснователност на иска, като доказателствената тежест е за ищеца. Отговорността по предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е безвиновна, обективна за доказаните в случая по основание, но не и по размер неимуществени вреди. Безспорно при осъществяване на административна дейност – граничен контрол и гранични проверки на 07.06.2023 г., служителите не са предприели дължимите по закон действия и не са предотвратили пресичането на държавната граница и отпътуването извън пределите на България на малолетните внуци на ищцата Л. и Д. Д., при отсъствието на бащата и без доказателство за дадено от него изрично писмено съгласие за това. Изводите на административния съд от тълкуването на чл. 127а СК, чл. 76, т. 9 ЗБЛД, чл. 3 ЗГР, чл. 48, ал. 1 и чл. 50 от Инструкция № 8121з-1492 от 04.11.2022 г., са правно издържани и се споделят. Изцяло хипотетични и несъобразени с реда по ЗОДОВ са мотивите в процесното решение, че обстоятелства като влошени семейни отношения между съпрузите, водени съдебни производства пред районните съдилища, наличие на руски паспорти на децата или дори икономическото състояние в България, биха могли да се разглеждат, по отделно или в тяхната съвкупност, като преки фактори за настъпване на релевантните неимуществени вреди в казуса, подлежащи на обезщетение. Предвидимите според съда субективни намерения и действия на майката да напусне семейното жилище с децата и да се установи да живее другаде, не са част от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и нямат отношение към незаконосъобразните действия и бездействия при осъществената административна дейност по граничен контрол и проверки в България на ГКПП „Капитан Андреево“ на 07.06.2023 г. в 10:57 ч. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на правото на защита и неизясняване на фактите от значение за преценката по спорните въпроси. За касационното съдебно производство важи забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания, поради което касационният състав не може да отстрани допуснатите нарушения от първата съдебна инстанция. Обжалваното Решение № 1516/31.10.2025 г. на Административен съд - Ямбол следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Следва да се укаже новият съдебен състав да извърши преценка и да се произнесе изрично по всички доказателствени искания на страните, вкл. за допускане на експертиза и да изложи мотиви по установените факти и обстоятелства, свързани с основанието и евентуално, размера на претендираните неимуществени вреди. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото административният съд дължи произнасяне по направените искания за присъждане на разноски в двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,