Определение № 225 от 28.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 825/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК във връзка с пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ.бр.86/26.10.2017г.). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. С. лично за себе си и като пълномощник на С. И. С., срещу решение №157 от 18.05.2016г., постановено по т.д.№786/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о, 1 с-в. На 11.06.2018г. (преди разглеждане на делото в насроченото закрито заседание на 13.06.2018г.) в деловодството на ВКС е депозирана писмена молба от касаторите, наименована жалба за бавност, в която се твърди, че производството пред ВКС по касационната жалба е образувано преди Пловдивски апелативен съд да администрира и изпрати за разглеждане на ВКС частнитежалби на С. и С. С. против определението на Пловдивски апелативен съд от 07.12.2015г. по ч.гр.д.№718/2015г. Поддържа се, че произнасянето от ВКС по частните жалби следва да предхожда производството по чл.288 ГПК, тъй като въпросът за законосъобразността на определението на първоинстанционния съд да откаже възобновяване на срока за отговор на исковата молба по реда на чл.64, ал.2 ГПК, е от значение за евентуалната „очевидна неправилност” на обжалваното въззивно решение. Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото, намира следното: Производството по чл.288 ГПК е образувано пред ВКС след администриране на касационната жалба на С. и С. С. срещу решение №157/18.05.2016г. по т.д.№786/2015г. по описа на Пловдивски АС, с което е потвърдено първоинстанционното решение №385/30.07.2015г. по т.д.№763/2013г. на Пловдивски ОС. Паралелно с въззивното производство по т.д.№786/2015г. на Пловдивски АС, във връзка с частна жалба на С. и С. С. по чл.66, ал.2 ГПК срещу определението от 13.01.2014г. по т.д.№763/2013г. на Пловдивски ОС, е било образувано ч.гр.д.№718/2015г. на Пловдивски АС, по което е постановено определение №510/07.12.2015г., с което е потвърдено определението на първата инстанция, с което е отказано на основание чл.64, ал.2 ГПК възстановяване на срока за отговор на исковата молба от ответниците. Определението от 07.12.2015г. по ч.гр.д.№718/2015г. на Пловдивски АС е било обжалвано с частни касационни жалби от С. С. и от С. С., които жалби са били върнати на касаторите съответно с разпореждане №866/04.05.2016г. и с разпореждане №961/16.05.2016г. по същото дело. Посочените две разпореждания са обжалвани с частни жалби от С. С. на 10.06.2016г. и от С. С. от 13.06.2016г. След даване на указания за внасяне на дължимите по частните жалби държавни такси и във връзка с направени искания от жалбоподателите за освобождаване от държавна такса, с определение №293/12.07.2017г. и с определение №292/12.07.2017г, апелативният съд е оставил без уважение искането на молителите за освобождаване от държавна такса. С определение №643/06.11.2017г. по ч.т.д.№2409/2017г. и с определение №642/06.11.2017г. по ч.т.д.№2408/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о са потвърдени съответно определение №293/12.07.2017г. и с определение №292/12.07.2017г. по ч.гр.д.№718/2015г. на Пловдивски АС. Не са извършвани по нататъшни процесуални действия по администриране на частните жалби на С. С. и на С. С. срещу разпореждане №866/04.05.2016г. и разпореждане №961/16.05.2016г., с които са върнати частните касационни жалби срещу определението от 07.12.2015г., с което е потвърдено определението на първата инстанция, с което е отказано на основание чл.64, ал.2 ГПК възстановяване на срока за отговор на исковата молба. Съгласно трайната практика на ВКС (определение №612/26.10.2017г.- по ч.т.д.№2452/2017г. на ВКС, ІІ т.о. и др.), след приключване на процедурата по чл.83, ал.2 ГПК (с потвърден отказ за освобождаване от държавна такса), следва да бъде даден нов срок на жалбоподателя за внасянето на държавната такса. Ето защо и доколкото няма даден нов срок на частните жалбоподатели за внасяне на дължимите от тях държавни такси, в случая процедурата по обжалване на разпорежданията №866/04.05.2016г. и №961/16.05.2016г., по ч.гр.д.№718/2015г на Пловдивски АС за връщане на частните касационни жалби, не е приключила. Налице е връзка между настоящото производство по чл.288 ГПК по касационната жалба срещу решение №157/18.05.2016г. по т.д.№786/2015г. по описа на Пловдивски АС и производството по обжалване на определението №510/07.12.2015г. по ч.гр.д.№718/2015г на Пловдивски АС, тъй като и двете производства пред Пловдивски апелативен съд са образувани срещу обжалвани съдебни актове на първоинстанционния съд по т.д.№763/2013г. на Пловдивски ОС, разгледал спора по същество. С оглед неприключилото производство по обжалване на отказа на първоинстанционния съд да възстанови срока за отговор на исковата молба по чл.64, ал.2 ГПК, производството по чл.288 ГПК се явява преждевременно образувано и следва да бъде прекратено. Делото следва да бъде върнато на състава на Пловдивски АС по ч.гр.д.№718/2015г. за даване срок на жалбоподателите за внасяне на дължимите държавни такси по частните им жалби срещу на разпореждания №866/04.05.2016г. и №961/16.05.2016г. След приключване на производството, свързано с обжалването на определение №510/07.12.2015г. по ч.гр.д.№718/2015г на Пловдивски АС, делото следва да бъде изпратено обратно на ВКС (без допълнително администриране), за произнасяне по реда на чл.288 ГПК по касационната жалба на С. Г. С. и С. И. С., срещу решение №157 от 18.05.2016г., постановено по т.д.№786/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о, 1 с-в. Мотивиран от горното, ВКС, търговска колегия, състав на второ отделение,