Определение № 3652 от 02.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2854/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С молба вх.№ 9573 от 11.05.2026 г. М. Г. Г. е поискал ВКС да допълни постановеното от него определение № 2348 от 07.05.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските, като присъди на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на пълномощника му за оказаната правна помощ и съдействие пред касационната инстанция в размер на 1 625,85 евро /равностойност на 3 179,89 лв./. В писмен отговор от 15.06.2026 г. пълномощникът на ответника по молбата Столична община оспорва тази молба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Счита, че единственото извършено от пълномощника на молителя действие по касационното дело /подаването на стандартен отговор на касационната жалба/ не разкрива правна сложност, която да оправдае определянето на хонорар в такъв размер. Освен това, възразява, че не са представени доказателства, че М. Г. попада в някои от лимитативно изброените в чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата категории лица. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по постъпилата молба приема следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и преди изтичане на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок от постановяване на определение № 2348 от 07.05.2026 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и като такава е допустима. По основателността на молбата на М. Г.: Производството по гр.д.№ 2854 от 2025 г. е било образувано по подадена от Столична община касационна жалба срещу решение № 493 от 22.04.2025 г. по в.гр.д.№ 2624 от 2024 г. на Софийския апелативен съд, 8 граждански състав. С определението от 07.05.2026 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал тази касационна жалба до разглеждане /не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение/. Действително, в определението си ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от молителя Г. /още в отговора на касационната жалба/ искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му за касационната инстанция, поради което Г. има право да иска допълване на определението на ВКС от 07.05.2026 г. в частта за разноските по реда и в срока по чл.248 ГПК. За да се прецени обаче дали е основателна молбата на М. Г. за осъждане на Столична община да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител на основание на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 1625,85 евро /равностойност на 3 179,89 лв./, преди това трябва да се даде отговор на следния въпрос: Дали при присъждане на такова възнаграждение съдът има право да преценява дали са налице обстоятелствата по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата за предоставяне на безплатна правна помощ на молителя или тази преценка е предоставена единствено на договарящите страни и не подлежи на проверка от съда ? По този въпрос обаче с разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3 от 2025 г. на ОСГТК на ВКС, решението по което ще е задължително за настоящия състав на ВКС. Поради това и на основание чл.292 ГПК производството по подадената от М. Г. молба по чл.248 ГПК следва да бъде спряно до постановяване на решение по горепосоченото тълкувателно дело. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение