Определение № 220 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 111/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№5225/05.06.2014г., подадена от Х. И. К. и Ж. Д. К., с която се иска допълване на постановеното от ВКС определение №739 от 04.06.2014г. в частта за разноските като се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер 500 евро или левовва равностойност 997,92лв. Насрещната страна [община] взема становище по тази молба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството е образувано по предявени от Х. И. К. и Ж. Д. К. срещу [фирма] – [населено място], а в условията на евентуалност – срещу [община], искове по чл.61 ал.2 вр. с ал.1 и чл.86 ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел главната претенция за неоснователна, а евентуалната за частично основателна. [община] е подала въззивна жалба против това решение в осъдителната му част. Настоящото касационно производство е образувано по касационна жалба на [община] срещу решение №І-133 от 15.10.2013г. на Бургаски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1554/2013г., в частта, с която е потвърдено решение №645 от 12.04.2013г. на БРС по гр.д.№2389/12г. в частта, с която са уважени предявените от Х. И. К. и Ж. Д. К. искове по чл.61 ал.2 вр. с ал.1 и чл.86 ЗЗД против [община]. Като ответник по жалбата наред с ищците Х. И. К. и Ж. Д. К. е участвал и молителят [фирма]. В представения писмен отговор чрез адв. К. Х. И. К. и Ж. Д. К. са взели становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В отговора са заявили и искане за присъждане на разноски за касационното производство. Към отговора е приложен договор за правна помощ, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер 500евро, приложени са и две банкови бордера, видно от които договореното възнаграждение е изплатено. С определение №739 от 04.06.2014г. ВКС, състав на ІІІ ГО, не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № І-133 от 15.10.2013г. на Бургаски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1554/2013г., в обжалваната част. Съдът не се е произнесъл по искането на Х. И. К. и Ж. Д. К. за присъждане на разноски. При тези данни се обоснова следния извод: молителите са сезирали надлежно съда с искане за присъждане на разноски до приключване на устните състезания, като надлежно са доказали и реалното им извършване. Предвид изложеното и при съобразяване резултата от производството се обосновава извод, че искането им по чл.248 ГПК за допълване на постановеното определение по чл.288 ГПК е основателно и като такова следва да бъде уважено като им се присъди левовата равностойност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 997,92лв. така както е заявено с молбата. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,