Решение № 5792 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2020 г.
ВАСIII отделение13.05.2021 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 647/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5792 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Добрич против решение № 41/17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 647/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 8–2 по Протокол № 8 от заседание на Общински съвет Генерал Тошево. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което се иска отмяната му. Посочено е, че решението на общинския съвет е издадено при липса на мотиви, без яснота относно начина за определяне на размера и случаите за отпускане на финансова помощ. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Ответната страна – Общински съвет Генерал Тошево, не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна – С. И., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № 8–2 по Протокол № 8 от заседание на Общински съвет Генерал Тошево, проведено на 16.10.2019 г., с което повторно е прието Решение № 7-3 по Протокол № 7/8.10.2019 г. но ОС Генерал Тошево. От фактическа страна по делото е прието, че по молба на С. И. за отпускане на еднократна финансова помощ в размер на 1000 лева за претърпяна операция, постоянната Бюджетно-данъчна комисия към Общински съвет Генерал Тошево предложила проект за решение, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и т. 23 ЗМСМА да се отпусне исканата помощ. След спазена процедура е издадено решение 7-3 от протокол № 7 от заседание, проведено на 8.10.2019 г. на Общински съвет Генерал Тошево, с което искана помощ е отпусната. Горепосоченото решение е оспорено от Областен управител на област Добрич, поради което е върнато за ново обсъждане. На 16.10.2019 г. е взето оспореното решение № 8-2 от Протокол № 8/16.10.2019 г., което напълно повтаря първоначално взетото решение. От правна страна административният съд приел, че твърденията на Областния управител за неспазване на разпоредбите на чл. 39, ал. 5 и на чл. 41, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет са неоснователни. По отношение на твърдението на Областен управител на област Добрич, че Община Генерал Тошево няма приети правила за отпускане на еднократна финансова помощ съдът посочил, че в електронния сайт на Община Генерал Тошево е публикуван бюджета на общината, както и Докладна записка на В. Д. – кмет на общината, както и проекто решение от които се установява, че в общинския бюджет в т. 7. 1 са заложени 30 000 лева за обезщетения и помощи по решение на общинския съвет. Също така е посочено че действително в Община Генерал Тошево не съществуват приети правила за отпускане на еднократна финансова помощ, но това не буди съмнение за непрозрачност и липса на равнопоставеност на жителите на община Генерал Тошево, които кандидатстват за тази помощ. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и изводите му са обосновани, формирани в съответствие със съдопроизводствените правила и съобразени с приложимия материален закон. Решение № 7-3, прието повторно с Решение № 8-2, изхожда от компетентен орган – съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА Община Генерал Тошево има правомощие да приема и изменя годишния бюджет на общината, както и да осъществява контрол и да приема отчета за изпълнението му, а съобразно чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Също така, оспореното решение е индивидуален административен акт, обективиран в изискуемата писмена форма, приет е с нужния кворум от общински съветници, като фактическите основания за необходимостта от приемане на този акт се черпят от молбата на С. И. и приложените към нея доказателства. Налице е и становище от постоянните комисии с предложен проект на решение, като молбата на И. е докладвана от Председателя на ПК. Правилно административният съд е счел за неоснователен доводът на касационния жалбоподател, че не е в правомощията на Общинския съвет да взема решение за отпускане на финансова помощ на физическо лице. От доказателствата по делото е установено, че по молба на С. И. за отпускане на еднократна помощ в размер на 1000 лева по повод извършена й тежка [мед. интервенция], Общински съвет Генерал Тошево е дал съгласие за отпускане на исканата сума. Обосновано съдът е приел, че независимо че в Община Генерал Тошево няма приети конкретни правила за отпускане на еднократна финансова помощ, то това не означава, че такава не може да бъде отпусната или пък би събудило някакви съмнения за непрозрачност и липса на равнопоставеност на жителите на общината. От служебно приложената към делото на АС Добрич Докладна записка от В. Д., кмет на Община Генерал Тошево, относно: Приемане на бюджета за 2019 г. на Община Генерал Тошево е видно, че в т. 7. 1 от бюджета са заложени 30 000 лева за обезщетения и помощи по решение на Общинския съвет. Следователно, щом тази сума е предвидена за "обезщетения и помощи", то няма пречка от нея да бъде отпусната еднократна финансова помощ на лице, което се нуждае, още повече, че в конкретния случай по делото са приложени безспорно доказателства, че И. е претърпяла тежка [мед. интервенция], за заплащането на която е взела заем. Така отпуснатата еднократна помощ има социален характер и отпускането й в случая е от компетентността на общинския съвет. Въз основа на изложеното до тук, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски на касатора не се дължат, а от ответниците не се претендират, поради което не се и присъждат. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение