Решение № 276 от 19.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 578/2026 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „Търговска банка Д““АД със седалище София ЕИК[ЕИК] срещу решение №1378 от 25.11.2025 г. на САС по в.гр.д. №1496/2025 г., с което е потвърдено решение № 1086 от 24.02.2025 год., постановено по гр.д.№ 6516/2023 год. по описа на СГС, I-30 състав, с което е било признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че Т. Г. Б. не дължи на „Търговска банка Д“ АД следните суми: 700 000 щатски долара – част от вземане в общ размер на 2 445 506.17 щатски долара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски по заповедното производство – 20 516.72 лева, представляващи държавна такса и 15 917.54 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941/2014 г. по описа на Районен съд Бургас, за събиране на които е образувано изп. дело № 202180404400070 по описа на ЧСИ Д. Н., и в частта за присъдените в полза на ищеца Т. Г. Б. разноски пред двете инстанции. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, състоящи се в допуснати нарушения на материалния закон -неприлагане на разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила/необсъждане на доводите на ответника по отрицателния установителен иск за приложение на нормата в чл.76 ал.2 ЗЗД, а не на ал.1/ относно реда за погасяване на процесното вземане, като част от цялата дължима сума 2 445 506.17 щатски долара и необоснованост на изводите на съда за погасяване на процесната част от цялотоото вземане, предмет на образуваното изпълнително производство и на така предявения отрицателен иск по чл.439 ГПК чрез събирането й по реда на ЗОЗ от имуществото на другия солидарен длъжник у усвояване на финансовите обезщетения, учредени в полза на кредитора. В открито съдебно заседание изложеното в КЖ се поддържа от страна на процесуалния пълномощник. От страна на ответника по касация Т. Г. Б. чрез неговия процесуален пълномощник е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба, доколкото въззивното решение се явява законосъобразно и обосновано. Съображенията за това се свеждат до доводи, че банката-кредитор е претендирала пред съда издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК за сумата от 700 000 щатски долара като част от вземане в общ размер на 2 445 506,17 щатски долара, за който размер /700 000 щатски долара/е и издадената заповед №3522/14.08.2014 г. и изпълнителен лист по гр.д. №5941/2014 на РС-Бургас, въз основа на който е образувано и изп.дело№20218040400070 на ЧСИ Д. Н. №804 на КЧСИ с р-н на д-е: ОС-Бургас. В последствие през м.10.2014 година са усвоени от страна на банката-кредитор, учредените финансови обезпечения, а по реда на ЗОЗ са продадени заложени вещи на „РУМБАКО1“ЕООД. Така посредством тези две действия в полза на банката-кредитор по вземането е постъпила обща сума в размер на 1 415 179,70 щатски долара-осчетоводени като погасена главница по кредита и 42 447,78 лева-съдебни разноски. Ето защо ,според ответника по касация, следва, че вземането на банката кредитор, предявено съдебно по реда на заповедното производство до размер на 700 000 щатски долара е погасено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, от ищеца Т. Г. Б. против „Търговска банка Д“ АД за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 700 000 щатски долара – част от вземане в общ размер на 2 445 506.17 щатски долара, ведно със законната лихва върху сумата от 700 000 щатски долара, считано от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски, за които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941/14 г. по описа на Районен съд - Бургас, на две основания, заявени в условията на евентуалност – поради погасяване на вземанията чрез принудително изпълнение и евентуално – поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност. Твърди се, че погасяването на дълга е извършено посредством налични средства по сметка на длъжника и чрез реализиране на обезпеченията, предоставени от длъжника, в това число - депозит и стоки по Закона за особените залози /ЗОЗ/. Поддържа се, че кредиторът е събрал общо суми в размер на 1 418 516.52 лева, като не са отразени по образуваното изпълнително дело за погасяване на съдебно предявената част от дълга. Твърди, че към 31.10.2014 г., посредством действията на Банката по усвояване на финансовите обезпечения и реализирането на обезпечението от заложени стоки, извършени след стабилизиране на заповедта за изпълнение, с тези суми са погасени всички вземания по процесния изпълнителен лист. Ето защо, моли съда да признае за установено, че вземанията към него по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното производство, са погасени поради плащане. При условията на евентуалност, моли съда да признае за погасено правото на принудително изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист поради изтичането на давностния срок. Ответникът „Търговска банка Д“ АД е оспорила иска, доколкото сумите, получени от продажби по ЗОЗ и усвоените по ЗДФО обезпечения по кредита, не са погасили тази част от него, за която банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист: банката се е снабдила със заповед и изпълнителен лист по реда на заповедното производство само за част от главницата по договора за кредит, а именно – за сумата от 700 000 щатски долара, за да не се обременяват излишно солидарните длъжници „Румбако 1“ ЕООД и ищеца с допълнителни такси и разноски, които са доста по-високи в заповедното производство, отколкото при продажбата по реда на ЗОЗ, както и защото получените суми от продажбите по ЗОЗ на заложените вещи (карбамид, минерални торове и др.) не са били достатъчни за погасяване на целия размер на ползвания и непогасен кредитен лимит. След реализацията по ЗОЗ на заложените минерални торове и обезпеченията по ЗДФО, е останал непогасен дълг, част от който е предмет на изпълнителния лист от 15.08.2014 г., за събирането на който понастоящем е висящо изп. дело № 20218040400070. Ето защо счита, че са налице основани за отхвърляне на иска за установяване на недължимост на процесните 700 000 щатски долара. Съдът се позовал на това, че няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства и заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, че вземанията по процесния договор за кредит са били частично погасени чрез реализация на финансови обезпечения и продажба на заложени стоки по реда на ЗОЗ. Размерът на задължението на ищеца, според съда, към 26.08.2014 г. възлизала на сумата от 1 037 183 лева, представляващи главница /равностойността на 700 000 щ.д./, сумата от 4 045.59 лева, представляващи лихва, сумата от 36 434.26 лева - неолихвяема сума и разноски по изпълнителното дело.Призовката за доброволно изпълнение/ ПДИ/ е била връчена на длъжника на 28.08.2014 г. и се е стабилизирала на 12.09.2014г. /с изтичането на двуседмичния срок за възражение, съгласно редакцията на закона към онзи момент/. В резултат на реализация на финансовите обезпечения и след пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ срещу солидарния длъжник – търговец, банката кредитор е получила след посочената дата, в периода 09.10-31.10.2014 г. суми, с които са погасени следните задължения, съгласно заключението на експертизата: 1/ на 13.10.2014 г. - 36 755.41 USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД; 2/ на 13.10.2014 г. 63 211.13 USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД; 3/ на 31.10.2014 г. - 592 561.45 USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД със сума от закрити финансови обезпечения и 4/ на 31.10.2014 г. - 63 492.06 USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД - получен превод от ЛАВЕНДА ТРЕЙД за покупка на тор или погасена е общо главница в размер на 719 264.64 USD. На 13.10.2014 г. са погасени съдебни разноски в общ размер на 42 477.78 лева. Тези суми, според съда, изцяло покриват задълженията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, вкл. и присъдените лихви, които съда на основание чл.162 от ГПК изчислява в размер на 23 406.63 лева за периода от 12.08.2014 г. /датата от която е присъдена законна лихва върху главницата/ до 31.10.2014 г. /датата на окончателното погасяване/. Следователно, според съда, когато солидарни длъжници по договор за кредит, са осъдени частично за първоначалната част от вземането и е образувано срещу тях изпълнително производство, но след това един от тях е погасил част от вземанията чрез изпълнение по ЗОЗ за удовлетворяване на цялото вземане и при спазване реда на чл.76 от ЗЗД, то, извършеното погасяване следва да се вземе предвид по изпълнителното дело. Щом събраните от кредитора суми са достатъчни за погасяване вземанията по изпълнителния лист, а солидарните длъжници не са осъдени за остатъка, то според съда, следвало да се приеме, че частичното погасяване от страна на един солидарен длъжник по реда на ЗОЗ, е ползвало и другия солидарен длъжник – ищеца и е погасило задълженията, за които е бил осъден – главницата в размер на 700 000 USD, като част от цялата главница в размер на 2 455 506.17 USD, ведно със законната лихва от 12.08.2014 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство. С оглед изложеното, съдът е приел исковата претенция по чл.439 ЗЗД за основателна. С определение № 1386/19.05.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК, за проверка за съответствие на отговора в обжалваното решение с прието в мотивите на ТР №3/27.03.2019 по тълк. дело № 03 /2017 г. на ОСГТК на ВКС и представляващо задължителна практика, както и с решение по чл.290 ГПК на ВКС: Р №241 от 20.02.2018 г. по т.д. №985/2017 г. на Второ т.о. по въпроса: При наличие на разделяне на задължението на части с предприети от кредитора паралелни производства за неговото принудително изпълнение /по реда на ГПК и на ЗОЗ/ следва ли с частично събраната сума да се счита за погасена първо частта от вземането, предмет на образуваното производство за принудително изпълнение по ГПК и след това-тази за събиране по ЗОЗ и следва да се приложи реда по чл.76 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: В мотивите на ТР №3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС са изложени задължителни за съдилищата постановки относно тълкуването и прилагането на чл.76 ал.1 и ал.2 от ЗЗД е поставено в зависимост от следните хипотези: Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД. Правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. Следователно по смисъла на цит.ТР на първо място следва да вземе в предвид, че в процесния спор е налице едно главно и самостоятелно задължение, основано на задължение на ищеца Т. Г. Б. като съдлъжник по договора за кредит с „Търговска банка Д“ АД заедно с първоначалния кредитополучател „Румбако 1“ ЕООД, а не няколко задължения, всяко от които да е главно и самостоятелно и да е определено по основание и размер/ цит.ТР№3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС/. Задължението се формира от главница, лихви и разноски. За погасяването на част от това задължение в полза на банката-кредитор са били събрани суми от реализирани по реда на ЗОЗ продажби на заложени вещи –минерални торове по договор за особен залог 01727.1213-А9, сключен на 20.05.2014 г. между заложния кредитор „Търговска банка Д“ АД и „ РУМБАКО-1“ЕООД като залогодател в размер на 1 810 690 лева с равностойност на 864 195,89 щатски долара и 83 300 лева, равностойни на 45 503,83 щатски долара, според заключението по ССчЕ, деп. на 16.01.2025 г. В полза на банката –кредитор са били учредени и реализирани и финансови обезпечения по два договора между Румбако 1 ЕООД – като длъжник по договора за кредит и трети лица-обезпечители. Така посредством тези две действия в полза на банката-кредитор по вземането е постъпила обща сума в размер на 1415 179,70 щатски долара-осчетоводени като погасена главница по кредита и 42 447,78 лева-съдебни разноски, които суми не погасяват целия размер на остатъка от задължения по договора: главница в размер на 2 455 506.17 USD, ведно със законната лихва от 12.08.2014 г. до окончателното плащане Следователно,при липса на уговорка за поредност на погасяване, принципно приложим за случая е редът на погасяване по чл.76 ал.2 ЗЗД, а не този по чл.76 ал.1 ЗЗД, който урежда няколко задължения, всяко от които да е главно и самостоятелно / цит. ТР3/2017/. С оглед изложеното не следва да се сподели като основателна и тезата на ответника по КЖ-ищец по иска по чл.439 ГПК, че с погасяването на посочената част от дълга чрез усвояване на финансови обезпечения и продажбата на заложени вещи по ЗОЗ се погасява задължението до размера на сумата от 700 000 щатски долара-предмет на образувано изп. дело № 202180404400070 по описа на ЧСИ Д. Н. като основание на иска на Т. Г. Б. по чл.439 ГПК срещу „Търговска банка Д“ АД. Съдлъжникът-физическо лице следва да отговаря като солидарно отговорен, наред с „Румбако“ЕООД до размера на целия дълг, възникнал на основание договора с банката, съгласно общото правило на чл.122 ал.1 ЗЗД в уредбата на пасивната солидарност. Липсват каквито и да е основания да се приеме, че като е предявил пред съда по реда на чл.417 ГПК частта от вземането си до размера на сумата от 700 000 щ.д. като част от цялата главница в размер на 2 455 506.17 USD, а в последствие е предприел действия за усвояването на финансови обезпечения и изпълнение по ЗОЗ върху заложени вещи принадлежащи на длъжника „Румбако 1“, в следствие на което е събрал 1 415 179,70 щатски долара-осчетоводени като погасена главница по кредита и 42 447,78 лева-съдебни разноски, които суми не погасяват целия размер на дължимото вземане по договора, то така събраните суми следва да се отнесат като погасяващи точно тази част от вземането, предмет на изпълнителното производство. В тази насока е и решение №241/20.02.2018 г. на ВКС,Второ т.о. по т.д. № 985/2017, с което изрично съдебният състав приема, че за да се отнесе конкретното извършено частично погасяване на дълга към точно определена част на задължението, вкл. когато същата е предмет на предприето индивидуално принудително изпълнение спрямо друг солидарен длъжник, е необходимо или тази част от вземането да е индивидуализирана по начин, че удовлетворяването на кредитора непосредствено да се свързва нея, или от акта на удовлетворяване да следва, че е изрично относим за същата. От всичко изложено следва и отговорът на поставения въпрос: П ри наличие на разделяне на събирането на парично задължението на части с предприети от кредитора отделни действия по ЗОЗ върху заложени вещи и по реда на ЗДФО за усвояване на финансови обезпечения и то за сметка само на единия солидарно отговорен длъжник не следва, че с частично събраната сума извън изпълнителното производство се погасява първо частта от вземането, предмет на образуваното производство за принудително изпълнение по ГПК и след това-тази за събиране по ЗОЗ. Самият погасителен ефект на така събраните суми относно размера на вземането предмет на образувано изпълнително производство следва да се преценява по поредността, уредена в чл.76 ал.2 ГПК, когато се касае за едно задължение, което се формира от главница и лихви, а не за няколко задължения, всяко от които да има характер на главно и самостоятелно и да е определено по основание и размер. За да се приеме,че погасителният ефект на събраните в паралелните производства суми се отнася към точно определена част на задължението, вкл. когато същата е предмет на предприето индивидуално принудително изпълнение спрямо друг солидарен длъжник, е необходимо или тази част от вземането да е индивидуализирана по начин, че удовлетворяването на кредитора непосредствено да се свързва нея, или от акта на удовлетворяване да следва, че е изрично относим за същата / така решение №241/20.02.2018 г. на ВКС,Второ т.о. по т.д. № 985/2017 постановено по реда на чл.290 ГПК/. От така приетия отговор на правния въпрос следва, че разрешението по спора, дадено от въззивния съд в обжалваното решение, според което след като от страна на кредитора са събрани суми от единия солидарен длъжник по реда на ЗОЗ и ЗДФО суми за погасяване на общото задължение, то следвало да се приеме, че частичното погасяване на дълга за сметка на един солидарен длъжник в производство по ЗОЗ и ЗДФО, е ползвало и другия солидарен длъжник и е погасило изцяло задълженията, за които е било образувано изпълненителното производство по ГПК за главница в размер на 700 000 USD, като част от цялата главница по кредита с дължим остатък в размер на 2 455 506.17 USD, ведно със законната лихва от 12.08.2014 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на допълнителни процесуални действия в насока установяване на размера на остатъка на задължението, при приспадане на събраните от кредитора суми по кредита, съобразно поредността в чл.76 ал.2 ГПК, когато се касае за едно задължение, което се формира от главница и лихви, както и с оглед изхода по тази спор - за разглеждане и произнасяне по евентуалния иск за недължимост на сумата по изпълнителния лист, поради погасяване по давност на вземането предмет на изпълнителното производство. За разноските в настоящото производство е прилага чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.