Определение № 17 от 10.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 398/2019 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на „Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез началник отдел „Правен и административен контрол“ при Областна администрация-Пловдив Е. Д. против решение № 169 от 16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 373 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 212 от 20.02.2018 г. по гр.д. № 2379/2017 г. на Окръжен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против „Летище Пловдив“ АД, седалище гр. Пловдив отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот: перон, изграден върху държавна земя, представляваща поземлен имот с идентификатор № * по КККР на [населено място] с площ от дка, който перон е с обща площ ** кв.м. и е обозначен на скица № * към експертизата на вещото лице В. Г. по букви *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, която скица е неразделна част от решението, като решението е постановено при участие на „Летище Пловдив“ ЕАД, седалище с. Крумово като трето лице-помагач на ответника.

С определение № 236 от 10.05.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че съобразно действалата нормативна уредба към момента на преобразуване през 1991 г. на държавната фирма „Летище Пловдив“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Летище Пловдив“ ЕООД и към момента на апортиране през 1995 г. на имуществото му в капитала на новоучреденото „Летище Пловдив“ АД процесният перон не е имал статут на публична държавна собственост, поради което и от тази гледна точка не е съществувало нормативно ограничение за разпореждане с него в полза на ответника /в тази насока е и обосновката на касатора на посоченото основание за допускане на касационно обжалване/, като е прието, че проверката за очевидна неправилност следва да се извърши с оглед тълкуването в Решение на Конституционния съд № 19 от 21.12.1993 г. по к.д.№ 11/93 г. и № 2 от 06.02.1996 г. по к.д. № 26/95 г., както и тълкуването в практиката на ВКС, че публичната собственост се упражнява в обществен интерес и предполага властнически правомощия, като разграничението на държавната собственост на публична и частна се детайлизира с влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996 г., а дотогава като критерии за определяне на държавната собственост като публична са служили качеството на субекта, упражняващ правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество и предназначението на обекта.

С молба вх. № 1192 от 6.02.2020 г. /пощенско клеймо от 5.02.2020 г./ „Летище Пловдив“ АД, гр. Пловдив чрез изпълнителния член на съвета на директорите А. С. е направило искане за отвод на състава на ВКС, поради съмнение в неговата безпристрастност, опасение за предопределеност на изхода на спора и явно пристрастие към каузата на едната от равнопоставените според изискванията на закона страни.

Според страната мотивите на съда в определението по чл.288 ГПК, а именно „…проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че съобразно действалата нормативна уредба към момента на преобразуване през 1991 г. на държавната фирма „Летище Пловдив“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Летище Пловдив“ ЕООД и към момента на апортиране през 1995 г. на имуществото му в капитала на новоучреденото „Летище Пловдив“ АД процесният перон не е имал статут на публична държавна собственост, поради което и от тази гледна точка не е съществувало нормативно ограничение за разпореждане с него в полза на ответника…“ противоречат на въведения от нормата на чл.280, ал.2, хипотеза последна ГПК критерий за допускане на касационно обжалване и актовете на ВКС по прилагането му, а именно, че очевидната неправилност е такава, която се установява: а) пряко от касационния съд; б) в производството по чл.288; в) „на пръв поглед“; г) без необходимост от допълнителни проверки. Позовава се на определение № 568 от 7.12.2018 г. по т.д. № 1660/2018 г. на I т.о., съдържащо следната мотивировка: „…очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата…“ и счита, че е налице остро противоречие с приетото в определение № 314 от 22.05.2018 г. по т.д. № 209/2018 г., II т.о., а именно „…За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.“

Настоящия състав счита, че не е налице основанието за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Преценявайки наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК съставът на ВКС е приложил именно критериите, които са изведени в молбата на „Летище Пловдив“ АД. Изходил е в отразените във въззивното решение твърдения и доводи на страните /стр.5 и 6/, посочените от апелативния съд факти, касаещи собствеността и статута на летището /стр.11 и 12/ и мотивите, поради които е прието за неоснователно възражението за публичния характер на собствеността /стр.17 и 18/. Именно преценката дали тези мотиви не са очевидно неправилни е обусловила и необходимостта от допускане на касационното обжалване с оглед приложението на императивната правна уредба на публичната собственост с оглед приетия от въззивния съд факт, че с Решение № 390 от 25.09.1992 г. на МС летище Пловдив-Крумово е определено за международно летище и е възложено на министъра на отбраната и на министъра на транспорта да съгласуват реда и условията за по-нататъшното му използване. С оглед правото на защита на всяка от страните, съставът на съда е посочил и тълкуването в практиката на ВКС относно преценката на публичния характер на собствеността преди детайлната й законодателна уредба със ЗДС и ЗОбС. Тъй като в производството по чл.288 ГПК съставът на ВКС не е изследвал извършените съдопроизводствени действия и не е преценявал съдържанието на представените доказателства и доколко същите установяват приетата от въззивния съд фактическа обстановка, касационното обжалване е допуснато с цел проверка дали посочения извод на съда не е очевидно неправилен, а не заради очевидната неправилност на същия извод.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение