Определение № 70 от 22.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 779/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. „ А. Б. „ против определение от 27.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 7599 / 2012 год. на Софийски градски съд, ТК VІ – 11 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане, постановено на 23.03.2012 год. по гр.д. № 9952 / 2012 год. на СРС, ГК, 68 състав. Със същото е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. К. Я., за сумата от 8 726,28 лева / частично предявено вземане при заявен пълен размер от 12 616,28 лв. /, съизмеряваща застрахователното обезщетение, заплатено от З. „ А. Б.„ по щета № 164008217000548, на застрахования [фирма], в чиито права спрямо ответника заявителят твърди, че се е суброгирал, удовлетворявайки го при настъпил застрахователен риск „ загуба от неплащане на лизингови вноски „, по сключен между [фирма] и Н. К. Я. договор за лизинг на МПС. Жалбоподателят оспорва правилността на определението ,като постановено в противоречие с практиката на ВКС, формирана чрез определения по чл.274 ал. 3 ГПК относно изискванията на които трябва да отговаря заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за да би се счело редовно, съгласно чл.410 ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т. 3 и т.4 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 вр. с чл.274 ал.4 ГПК, предвид следното: Предявеното вземане, при оспорване обуславящо предявяване на иск с правно основание чл.422 ГПК, е с цена под 10 000 лева, при законодателно предвиден минимален праг за касационна обжалваемост по търговски дела 10 000 лева. Правното основание на претенцията е чл.213 ал.1 вр. с чл.199а от КЗ - суброгиране застрахователя - заявител в заповедното производство - в правата на удовлетворения, застрахован срещу застрахователен риск „ загуба от неплащане на лизингови вноски „ лизингодател, спрямо неизправния лизингополучател по договор за лизинг на МПС - длъжник по заявлението по чл.410 ГПК. Всеки от договорите, в причинност с които се твърди възникнало суброгационното право на заявителя, е абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл.1 ал.1 т.6 ТЗ / застрахователен договор / и чл.1 ал.1 т. 15 / лизинг / от Търговския закон, независимо от качеството на страните по същата. Макар че спрямо длъжника Н. К. Я. претенцията на З. „ А. Б. „ не се основава пряко на сключена помежду им търговска сделка, спорът предпоставя търговски характер на делото, предвид обусловеност на предявимото право от последователното реализиране на фактически състави по търговски сделки. В този смисъл, понятието „ търговско дело „ е по-широко от понятието „ търговски спор „ по чл. 365 от ГПК и обхватът му не се изчерпва с претенции, основани на търговска сделка, сключена между спорещите страни. Непротиворечива е практиката за възприемане търговски характер на делото по суброгационните искове на застрахователи, основани на чл.213 КЗ и чл.402 ал.1 ТЗ / отм./. Така: опр. № 812 от 17.10.2011 год. по ч.т.д.№ 693 / 2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; опр. № 132 от 24.02.2012 год. по ч.т.д.№ 28 / 2012 год. ВКС, ІІ т.о. ,опр. 87 от 10.04.12 год. по т.д.№ 264 / 12 год. ІІ т.о., опр.№ 259 от 15.11.2011 год. по т.д.№ 1074 / 11 год. ІІ т.о., опр. № 414 от 02.06.2011 год. по ч.т.д.№ 379 / 11 год. на І т.о. на ВКС и др .. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение