Решение № 2292 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1005/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4672 от 24.11.2025г., постановено по адм.д. № 706/2025г., Административен съд – Стара Загора, V-ти състав, е обявил за нищожен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която по отношение на Б. К. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], община Мъглиж, обл. Стара Загора, е прекратен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016. Със същото решение съдът е отменил по жалба на Б. К. Б. Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която по отношение на Б. К. Б. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ във връзка с подадено от Б. К. Б. за подпомагане с УИН [номер] в размер на 4219.52лв., като незаконосъобразен. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ София чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Татяна Василева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Стара Загора е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –Стара Загора и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът касационна жалба Б. К. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], община Мъглиж, обл. Стара Загора чрез своя процесуален представител адв.Г. Михайлова взема тановище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Стара Загора е обявил за нищожен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която по отношение на Б. К. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], община Мъглиж, обл. Стара Загора, е прекратен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016. Със същото решение съдът е отменил по жалба на Б. К. Б. Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която по отношение на Б. К. Б. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ във връзка с подадено от Б. К. Б. за подпомагане с УИН [номер] в размер на 4219.52лв., като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е описал подробно /стр.2 – 6 от решението,л.218 – 219 от първоинстанционното дело/ установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане, в това число че Б. К. Б. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП, регистриран в ИСАК с УРН [номер], като същият е подал Общо заявление за подпомагане за кампания 2015г. с вх. №18002335 от 08.08.2015г., УИН [номер] (л. 17), като от Уведомително писмо с изх. №02-240-6500/645 от 16.03.2016г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 192) е видно,че по подаденото заявление с УИН [номер] за кампания 2015, Б. е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. Посочено е, че неразделна част от УП е таблица на одобрените и неодобрените за участие площи, с които земеделският стопанин е кандидатствал за подпомагане, с посочване на номерата на заявените парцели, декларираната култура, АК код, декларираната площ на всеки от парцелите, съответно одобрената/неодобрената площ, видно от която цялата декларирана площ в размер на 17.35 ха, е и одобрена за подпомагане. Отбелязано е, че в уведомителното писмо са посочени задължителните за изпълнение изисквания, вкл. че с поемането на 5-годишния ангажимент земеделският стопанин е задължен да извършва дейностите по направлението върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, като одобрената площ може да бъде намалена с не повече от 10% и всяка година поне 90% от площта следва да се препокрива географски с площта, за която е поет ангажиментът. Посочено е още, че считано от 2015г. е започнало изпълнението на поетия от Б. агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, за период от 5 последователни години спрямо БЗС-та, посочени в приложената към уведомителното писмо таблица, като за първата година от ангажимента (2015г.), на бенефициера е изплатено финансово подпомагане в общ размер на 4219.52 лв. Маркирано е, че относно оторизирането и изплащането на сумите от ДФ „Земеделие”, съответно получаването им от лицето, не е спорно обстоятелство по делото. Решаващият съд е посочил, че за кампания 2016 земеделският стопанин е подал Заявление за подпомагане, ведно с приложение за плащане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ (л. 114 и сл.), като е налице намаляване на площта, заявена за подпомагане, като след извършени редакции на заявлението декларираната площ за кампания 2016 се явява в размер на 16.06 ха, извършени са многократни автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане и неговите редакции, за резултатите от които Б. е запознат срещу подпис, като е констатирано, че не са декларирани същите площи по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, спрямо декларираните от предходната година, явяваща се и първа от поетия многогодишен ангажимент. Първоинстанционният съд е отбелязал също, че с Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. 213 – л.215 по делото и л. 30-32 от приложеното адм. дело № 22/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора), съгласно чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г., ДФ „Земеделие“-РА е прекратил поетия от земеделския производител ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. Б. Б. е е оспорил по съдебен ред Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като с Определение №46 от 31.01.2020г., постановено по адм. дело №22/ 2020г. по описа на Административен съд - Стара Загора, жалбата на същия е оставена без разглеждане, като просрочена, съответно недопустима и производството по делото е прекратено. Определението е влязло в сила на 26.02.2020г. Добавено е, че до жалбоподателя е изпратено писмо изх. № 01-6500/10167#10 от 11.03.2025г. за уведомяване на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие” открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, като е посочено е, че производството се открива на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г. (л.7 по делото), а в писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ, като в указания срок Б. Б. не е подал писмено възражение срещу формираните фактически и правни изводи за наличието на подлежащо на възстановяване изплатено финансово подпомагане по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ и неговия размер. Съдът е възпроизвел и констатациите на оспорения в съдебното производство Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/10167#13 от 16.05.2025г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „а" и чл. 20, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, е прекратен по отношение на Б. К. Б. ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1)" във връзка с подадено от Б. заявление за подпомагане с УИН [номер] в размер на 4219.52 лв. Решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган/стр.6 от решението/, в предвидената за това форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила. Отбелязано е, че оспореният акт съдържа две отделни части, обективиращи две отделни волеизявления на административния орган, т.е. инкорпорира в съдържанието си два административни акта - Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 и Акт за установяване на публично държавно вземане, поради което преценката за материалната и процесуалната законосъобразност ще бъде извършена поотделно по отношение на всеки един от двата акта. Мотивите по отношение на първата част от акта са изложени на стр.7 – 10 от решението. Прието е, че тази част от акт се явява нищожна, като този извод е обоснован с обстоятелството, че с влизането в сила, на 26.02.2020г., на Определение №46 от 31.01.2020г. по адм. дело №22/ 2020г. по описа на Административен съд - Стара Загора, е налице влязъл в сила и Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за прекратяване през кампания 2016г. на поетия от Б. Б. агроекологичен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. Отбелязано е, че наличието на влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020, не само не се оспорва, но и се потвърждава от ответника - в уведомителното писмо изх. № 01-6500/10167#10 от 11.03.2025г. за откриване на производството, приключило с издаването на оспорения акт, е посочено, че се открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г. На отделен ред на стр.8 – 9 от решението е направен анализ и на двата акта – този от 2019г. и процесния, при който е изграден извод, че те са идентични – издадени при една и съща фактическа обстановка, със същата правна обосновка, по отношение на един и същ субект, при липса на основания по чл.99 АПК за възобновяване на производство. Прието, че е налице забраната по чл. 27,ал.2, т. 1 АПК за образуване на административно производство и издаденият процесен акт се явява нищожен в тази си част. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно частта от акта, касаеща определяне на публично държавно вземане, са изложени на стр.10 и сл. от решението. Прието е, че и в тази част актът е издаден в предвидената за това форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59,ал.2 АПК. Възпроизведена е и правната рамка, на въз основа на която е издаден акт в тази му част, като са цитирани относимите разпоредби на Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. – чл. 18,ал.3,т.3, чл.20,ал.1 и 2, чл.3,т.1, 3 и 4. Отбелязано е, че по делото не е спорно, че считано от 2015г., Б. Б. е поел многогодишен агроекологичен ангажимент, съгласно подадено от земеделския стопанин заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2015 по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, спрямо БЗС с обща площ от 17.35 ха; че се касае се за петгодишен агроекологичен ангажимент, като 2015г. е първата година по неговото изпълнение, продължило е и през 2016г.; че по посочените мярка и направление жалбоподателят е получил финансово подпомагане в размер общо на 4219.52 лв. за кампания 2015г; че за кампания 2016, втората година от изпълнението на поетия ангажимент, е подадено заявление за плащане, с което за извършване на агроекологични дейности са заявени за подпомагане 16.06 ха, видно от приложените по преписката таблици и удостоверение за декларирани площи, като с Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на резултатите от извършени административни проверки по чл. 52, ал. 1 от Наредба №7 от 24.02.2015г. по Заявление с УИН [номер] за кампания 2016, сочещи припокриване на площта от географското пресичане на заявените през текущата кампания (2016г.) парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за финансово подпомагане в размер на 83.17 %, т. е в нарушение на изискването агроекологичните дейности или направления да се извършват върху едни и същи площи и за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен срок от поемане на агроекологичното задължение и извън допустимото отклонение по чл. 20, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г., поетият от Б. ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, е прекратен. Отбелязано е, че с влизането в сила на акта е настъпило и прекратяването на поетия от жалбоподателя агроекологичен ангажимент, на основание неизпълнение от негова страна на изискванията по чл. 20, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. На основание изложеното е обоснован извод, че в случая кумулативно са налице материалноправните предпоставки, относими към фактическия състав на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за определяне на задължението, като по делото не се ангажират доказателства, а и не се твърдят обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 5 от Наредба №7 от 24.02.2015г., изключващи възстановяването на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Прието е, че по отношение на прекратения ангажимент, изплатената финансова помощ съставлява вече недължимо плащане, а съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми. Обобщено е, че наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяването на агроекологичния ангажимент обосновава извод, че административният орган правилно и законосъобразно е определил основанието за възникване на публичното държавно вземане. На стр.13 – 15 от решението административният съд е изложил мотиви относно възражението на задълженото лице за изтекла погасителна давност. Прието е, че направеното възражение е основателно, като изводите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че съгласно чл. 27,ал.8 ЗПЗП /Закон за подпомагане на земеделските производители/ при издаване на актове по ал. 6 и 7 се прилагат сроковете за давност съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. 2. Възпроизведени са относимите разпоредби на въпросния регламент, и по специално тази на чл.3, регламентиращ сроковете за давност на процедурите по възстановяване на получената в нарушение на европейското право облага. На отделен ред е отбелязано, че регламентът определя и това, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена (чл. 3, § 1, ал. 2), като в последната хипотеза е приложимо тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 15 юни 2017г. по дело С-436/2015 относно понятието „многогодишна програма“. Посочено е, че съответно в чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента е посочено, че срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. 3. Предвид тълкуването на закона, дадено в посоченото решение на СЕС от 15 юни 2017г. по дело С-436/2015г. е изграден извод, че поетият от земеделския стопанин Б. Б. 5-годишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, който е предвидено да се изпълнява няколко години (от 2015г. до края на 2019г.) и да се финансира със средства на Европейския съюз, попада в понятието „многогодишна програма" по смисъла на член 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент № 2988/95. Прието е още, че при прилагането на член 3, § 1, ал. 1 във вр. с ал.2, изр. второ от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95, предвиденият в Регламента четиригодишен давностен срок е започнал да тече на датата, на която е влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба №7 от 24.02.2015г., ДФ „Земеделие“-РА е прекратила поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ т.е на 26.02.2020г. Прието е, че от тази дата е започнал да тече четиригодишният давностен срок по член 3, § 1, ал. 1 във вр. с ал.2, изр. второ от Регламент № 2988/95 за предприемане на действия по прилагане на административна мярка по см. на чл.4 от Регламента (за възстановяване от Б. Б. на полученото финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат), който давностен срок е изтекъл на 26.02.2024г. 4. Посочено е, че административното производство, приключило с издаването на оспорения акт, следва да се счита за образувано на 11.03.2025г. с изпратеното на бенефициера писмо изх. № 01-6500/10167#10 от 11.03.2025г. за уведомяване на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие” открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Изграден е извод, че доколкото по делото липсват каквито и да е било данни за предприети от компетентния орган преди 11.03.2025г. действия по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващи давностния срок, следва извода, че административното производство е било инициирано след изтичане на давностния срок по чл. 3, §1, ал. 1 във вр. с ал.2 от Регламент № 2988/95, който срок на давност е приложим по отношение на издаването на процесния АУПДВ, съгласно чл.27, ал.8 от ЗПЗП. 5. За пълнота на изложението следва е добавено, че противно на приетото в писмо изх. № 01-6500/10167#10 от 11.03.2025г. за откриване на производството по издаване на АУПДВ, това писмо не представлява първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност и съотв. не представлява акт за нередност по см. на чл.14, ал.1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз – за такъв акт следва да се приема Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх. №01-6500/10167#4 от 10.09.2019г. На основание гореизложеното е обоснован извод, че оспореният акт в частта му, в която е установеното като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" в размер на 4219.52 лв., се явява издаден след изтичането на давностния срок по член 3, § 1, ал. 1 във вр. с ал.2, изр. второ от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, като изтеклият давностен срок за издаването на АУПДВ е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на оспорения акт в частта му за определеното като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 219.52 лева, като незаконосъобразен. Решението на Административен съд – Стара Загора е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на зам.директора на Държавен фонд „Земеделие“ против решението на първоинстанционния съд се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Поддържат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че задължението е погасено по давност, тъй като наличието на издаден акт за установяване на публично държавно вземане поражда задължението. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд коректно и подробно е възпроизвел установената фактическа обстановка по спора. Правилно е прието, че оспореният акт съдържа две части - акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016г. и акт за установяване на публично държавно вземане, поради което преценката за материалната и процесуалната законосъобразност следва да бъде извършена поотделно по отношение на всеки един от двата акта. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно като правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че актът в частта му за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016г. се явява нищожен поради наличие на предходен акт с идентично съдържание. Впрочем против тази част от първоинстанционното решение в касационната жалба на зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“ не се поддържат конкретни оплаквания. Настоящата съдебна инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно в отменителната му част по отношение на установеното с акт на публично държавно вземане. Направените в касационната жалба оплаквания се отнасят относно погасяването на установеното с акта публично държавно вземане. Прочитът на решението на първоинстанционния съд обоснова извод, че оспореният акт е отменен в тази му част не поради изтекла погасителна давност на установеното с акта публично задължение / в такъв случай диспозитивът на акта следва да е отхвърлителен, с посочване, че задължението на подлежи на принудително изпълнение – по аргумент на чл.160,ал.4 ДОПК във вр. с чл.27,ал.5 ЗПЗП/, а поради това, че е изтекла погасителна давност за издаване акта – чл.27,ал.8 ЗПЗП във вр. с чл.3,§1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Всъщност против изводите на административния съд в тази насока в касационната жалба не се правят оплаквания. При условията на чл. 221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока, като ги намира за логически обосновани на фактите на делото и при правилно тълкуване и прилагане на закона. Цитираните разпоредби на чл.27,ал.8 във вр. с чл.3,§1 от цитирания Регламент № 2988/95 на Съвета са аналогични на разпоредбата на чл.109,ал.1 ДОПК, въвежда срок за установяване на задълженията за данъци и осигурителни вноски, поради което е приложима и съдебната практика по прилагане на тази разпоредба. Съгласно същата /например решение № 2213 от 22.02.2017 г. на първо отделение на ВАС, постановено по адм. д. № 3401/2016 г.,/ издаването на акт за установяване на публично държавно задължение след изтичане на сроковете за установяването му, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, имащо за последица не нищожност на акта, а отмяна на същия като незаконосъобразен. Давностният срок по чл.27,ал.8 ЗПЗП във вр. с чл.3,§1 от регламента за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане започва да тече от момента, в който е влязъл в сила акта за прекратяване на агроангажимента по съответната мярка. В случаят актът за прекратяване е влязъл в сила на 26. 02.2020г., поради което четиригодишният срок за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане изтича на 26.02.2024г. По делото липсват доказателства за посочения период от страна на административния орган да са извършени действия, които да прекъсват давността по смисъла на чл.3,§1, изр.четвърто от цитирания регламент, поради което правилно е прието, че към момента на откриване на производството по издаване на процесния акт давността по чл27,ал.8 ЗПЗП е изтекла, което прави издаденият акт незаконосъобразен. Като правилно и законосъобразно, решението на Административен съд – Стара Загора следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК. При този изход на процеса ДФ“Земеделие“ – София следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в пълен размер от 500евро съгласно представените доказателства за извършването им. При условията на чл.161,ал.2 ДОПК съдът намира направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за неоснователно. От една страна липсва мотивираност на възражението за прекомерност, а от друга размерът на възнаграждението е в рамките на нормалното такова с оглед характера на спора и материалния интерес. Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,