Определение № 2737 от 28.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3532/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. Р. М., Гюлсерян Б. М., Г. Б. А., Р. Б. Р. срещу определение № 314/ 03.04.2023 г. по в.гр.д. № 605 /2022 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателите касационна жалба с вх. № 1835 /21.02.2023 г. срещу постановеното по делото решение № 1 /04.01.2023 г. на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията на чл.284 от ГПК и въпреки дадените с разпореждане указания за отстраняване на нередовностите, които са съобщени на процесуалния представител на жалбоподателите, в преклузивния 1-седмичен срок не са изпълнени указанията, като не е представена касационната жалба, подписана от жалбоподателите и приподписана от адвокат. Преклузивният срок за изпълнение на указанията е изтекъл и указанията не са изпълнени, поради което фактическият състав на чл.286, ал.1, т.2 ГПК е осъществен и касационната жалба следва да бъде върната. Насрещната страна „Велмик Агро“ ЕООД и третото лице – помагач ЗАД „Армеец“ АД в писмени отговори оспорват основателността на частната жалба. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страни по делото срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ по нататъшното развитие на производството по делото и е редовна. По основателността на частната жалба настоящият състав намира следното: Касационната жалба е подадена и подписана от адвокат М. Н.. В касационната жалба са посочени имената на всички частни жалбоподатели – ищци и че те са представлявани от адвокат М. Н.. В разпореждането си от 23.02.2023 г. докладчикът по въззивното дело – председател на състава е установил тези обстоятелства (че касационната жалба е подадена от Ф. Р. М., Г. Б. М., Г. Б. А., Р. Б. Р. чрез пълномощника им адв. М. Н. от АК – В.), но е приел, че касационната жалба не е подписана от жалбоподателите, съгласно изискванията на чл.284, ал.1, т.5 ГПК, че това представлява нередовност на касационната жалба и е разпоредил на касационните жалбоподатели Ф. Р. М., Г. Б. М., Г. Б. А., Р. Б. Р. да представят касационна жалба, подписана от тях и приподписана от адвокат, както и да отстранят други нередовности. С молба от 23.02.2023 г. (същия ден, в който е постановено разпореждането) адв. М. Н. е отстранила останалите указани нередовности, но е посочила на съда, че касационната жалба и изложението към нея са подписани от нея в качеството и на пълномощник на посочените в тях лица по силата на адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото до приключване във всички инстанции, представено още с исковата молба, поради което не е необходимо да ангажира доверителите си с подписване на жалбата. Такова пълномощно се намира на лист 26 от първоинстанционното дело (по гр.д. № 532 /2021 г. на РС – Бяла). След изтичане на срока за отстраняване на нередовности въззивният съд е постановил обжалваното определение, с което е върнал касационната жалба. Към това следва да се добави и че отговорът на въззивната жалба също е бил подписан от адв. М. Н. в качеството и на пълномощник на ищците (л.26 и 27), както и молба по делото и въззивният съд ги е приел за редовни и подадени от ищците. Както и следва да се добави, че частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство, също е била подписана от адв. М. Н. в качеството и на пълномощник на касационните жалбоподатели - ищци и въззивният съд я е приел за редовна, но пък е дал указания за заплащане на държавна такса в производство по иск по чл.200 КТ. При така установените факти, по които няма спор между страните по делото, настоящият съдебен състав намира, че дадените от съда (от докладчика по делото) указания до жалбоподателите да представят касационна жалба, подписана от тях и приподписана от адвокат, са незаконосъобразни, тъй като касационната жалба и изложението към нея по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са подписани от адвокат, надлежно упълномощен от страните по делото за техен процесуален представител с пълномощно съгласно изискванията на чл.32, т.1 вр. чл.33 вр чл. 34, ал.1 и ал.4 ГПК, в което изрично е написано, че упълномощаването се отнася до извършване на всички процесуални действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В случая извършените от процесуалния представител на ищците (касационни жалбоподатели и частни жалбоподатели в настоящото производство) от тяхно име действия по обжалване с касационна жалба на въззивното решение следва да се считат за извършени от самите касационни жалбоподатели ( последиците от правните действия, извършени от надлежно упълномощения процесуален представител – адвокат, са възникнали направо за представляваните страни по делото ) и доколкото въззивният съд е приел, че останалите нередовности на касационната жалба са отстранени, не са били осъществени предпоставките за нейното връщане, а за нейното по-нататъшно администриране. Съдържащите се в разпоредбата на чл.284, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК изисквания за подписване на жалбата от жалбоподателите и за приподписването и от адвокат са предвидени за случаите, когато жалбата не е подадена от процесуален представител – адвокат на жалбоподателите. Това следва от прочита на разпоредбата, в която са разграничени ясно хипотезите на подаването на касационната жалба от упълномощен адвокат и приподписването и от адвокат (когато е подадена от страните, които не са представили удостоверение за юридическа правоспособност), за които в ал.3 и ал.2 са предвидени изисквания за представяне на различни пълномощни. От изложеното следва извод, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване н съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба и изпращането и на ВКС. Воден от изложеното съдът