Решение № 2106 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуален представител, против решение №3170 от 10.07.2025г., постановено по адм. дело №439/2025г. по описа на Административен съд-Пазарджик /АС-Пазарджик/, с което по жалба на К. Р. К. е отменена Заповед № 3286з-1106/19.03.2025г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация №41803/05.03.2010г. по описа на РУ-Стара Загора, и делото като преписка е върнато на Директора на ГДНП за ново произнасяне съгласно мотивите на решението в 14-двневен срок. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът К. Р. К., чрез процесуален представител в писмена молба оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови този резултат АС-Пазарджик е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е счел, че в оспорената заповед, предвид разрешенията, дадени в Решение на СЕС по дело С-118/22, липсва анализ относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите на защита на националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършването на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемането на полицейската регистрация, което води до извода за незаконосъобразност на издадения АА. Решението е неправилно. Производството пред АО е инициирано от К. К. със искане за снемане полицейска регистрация вх. № в ОДМВР-Стара Загора от 13.09.2024г., по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР, след постановяване на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, като искането за снемане е мотивирано с разрешението, дадено в т.72 от цитираното Решение на СЕС по отношение обработването на лични данни от полицейските органи до смъртта на субекта на данните. В случая на К. са извършени полицейски регистрации на осн. чл.68, ал.1 ЗМВР, като предмет на оспорената заповед е отказ по искане за снемане на полицейска регистрация №41803 от 05.03.2010г. по описа на РУ-Стара Загора, с основание привличането на К. като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл.339, ал.1 НК. Съобразно доказателствата по делото невярно е заключението на първостепенния съд, че в случая по отношение на искателя К. в оспорения акт липсват мотиви за неговото издаване, предвид решението на СЕС по дело С-118/2022. В конкретния казус АО в проведеното административно производство по искане за снемане на полицейска регистрация е приложил разрешението, възприето в т.45 и т.70 от Решението на СЕС, според което чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им. Подходящите срокове за такава периодична проверка трябва (в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата ) в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. При липса на определени от държавата-членка срокове за периодичната проверка на необходимостта от обработването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, всяко инициирано производство по реда на по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация (или производство за заличаване /изтриване/ на лични данни по чл.21 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи вр.25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР), предполага извършване от компетентния административен орган на проверка за необходимостта от обработване по см. на ОРЗД на лични данни на заявителя в съответните хипотези, към датата на иницииране на производството. В случая АО е изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на искането дали извършваното съхранение на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, все още е необходимо. По този начин необходимата предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл.68, ал.6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лицето К. К., регистрирано по реда на чл.68, ал.1 ЗМВР, е налице. Видно от съдържанието на оспорения акт в случая АО освен предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия е събрал и анализирал наличната информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с други параметри, включващи естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, миналото и профила на осъденото лице, и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице. Такива обстоятелства за конкретния казус са свързани с вида на умишленото престъпление от общ характер, за извършване на което лицето е било привлечено като обвиняем, и което е било основание за извършване на процесната полицейска регистрация по чл.68, ал.1 ЗМВР, а именно: престъпление по чл.339, ал.1 НК- държане на огнестрелно оръжие и боеприпас, без да има за това надлежно разрешение- престъпление, извършено по общоопасен начин или с общоопасни средства. Посочено е поведението на лицето за периода 1998-2014г., показващо склонност за извършване на различни по вид престъпления от общ характер ( индивидуализиращи данни за които се съдържат в документи, част от административната преписка по издаване на акта), а тези данни са елемент от преценката на органа относно наличие на хипотеза за снемане на полицейска регистрация, съответно съхранение/заличаване на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. От събраните в хода на административното производство данни се установява, че снемането на процесната полицейска регистрация би представлявало риск от гледна точка на целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както правилно е пиел и посочил в акта административния орган. Горно означава, че извършената съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в конкретния случай и спрямо конкретното лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (вж. т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето К. Р. К., събрани чрез способа на полицейската регистрация. При установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка, над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо, се налага заключение за законосъобразност на постановения отказ за снемане на полицейска регистрация, при спазване принципа на пропорционалност, противно на възприетото от АС-Пазарджик. От изложеното следва, че оспорената пред АС-Пазарджик Заповед № 3286з-1106/19.03.2025г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същата е съответна на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Обжалваното съдебно решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски и с оглед на факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на касатора се определят разноски за две съдебни инстанции- юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 100 евро и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 35.79 евро. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,