Определение № 305 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Производството е образувано по частна жалба, вх.№136674/02.12.2013 г., подадена от адв. В. В. – процесуален представителна ответницата по исковата молба Х. А. Ш. от [населено място] против разпореждане №41357/12.9.2013 г. по гр.д.№1641/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV-Г състав. С посоченото разпореждане въззивната инстанция е върнала исковата молба, поради невнасяне от въззивната жалбоподателка на допълнителна държавна такса в размер на 19,45 лева. Срещу разпореждането на въззивната инстанция е подадена частна жалба с оплаквания за неправилност. Навежда се оплакване, че СГС неправилно е определил размера на държавната такса. Моли се да отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба [фирма] – С., не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон. Заявеният обжалваем интерес от страна на въззивния жалбоподател е 1527,67 лева, на който кореспондира държавна такса в размер на 30,55 лева/2%/. От намиращото в кориците на въззивното дело платежно нареждане/вносна разписка/- лист 11, от 05.3.2012 г. е видно, че по сметката на Софийския градски съд е внесена именно посочената сума. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Софийския градски съд за произнасяне по съществото по въззивната жалба против решение №І-24-169/29.11.2011 г. по гр.д.№37012/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІГО, 24 състав. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,