Определение № 8892 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2025 г.

Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С разпореждане № 2175 от 24.06.2025г., по входящ номер 3215 от 13.05.2025г., постановено по адм.д. № 479/2018г. Административен съд – Плевен, V -ти състав, е оставил без уважение искането на Р. Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ВАС дължима за подаденото искане за отмяна на влязлото в сила определение № 1340/16.10.2018г. по адм.д. № 479/2018г. на Административен съд Плевен, обективирано в молбата за отмяна с вх. № 3215 от 13.05.2025г. С разпореждането съдът е оставил без уважение искането на Р. Д. за предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване от адвокат на подаденото искане за отмяна на влязлото в сила определение № 1340/16.10.2018г. по адм.д. № 479/2018г. на Административен съд Плевен, обективирано в молбата за отмяна с вх. № 3215 от 13.05.2025г. Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от Р. Д. Д. от гр.Плевен, [улица]. В жалбата се прави оплакване, че разпореждането на Административен съд – Плевен е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени разпореждането на Административен съд – Плевен и да бъде освободена от заплащане на държавна такса и й бъде предоставена безплатна правна помощ. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадени в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С оспореното разпореждане Административен съд – Плевен е оставил без уважение искането на Р. Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ВАС дължима за подаденото искане за отмяна на влязлото в сила определение № 1340/16.10.2018г. по адм.д. № 479/2018г. на Административен съд Плевен, обективирано в молбата за отмяна с вх. № 3215 от 13.05.2025г., както й е оставил без уважение искането на Р. Д. за предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване от адвокат на подаденото искане за отмяна на влязлото в сила определение № 1340/16.10.2018г. по адм.д. № 479/2018г. на Административен съд Плевен, обективирано в молбата за отмяна с вх. № 3215 от 13.05.2025г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства относно семейното, имущественото, материалното и здравословното състояние на молителката се установява, че страната разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса от 30лв. Отбелязано е, че към момента на произнасянето на съда Д. не са налице кумулативно установените обстоятелства по чл.83,ал.2 ГПК, въз основа на които да може да се направи извод, че имущественото й състояние обосновава освобождаване от внасяне на държавна такса. Изложени са аргументи, че получаваната от молителката пенсия и дава възможност да внесе дължимата такса, отделно от това същата притежава три недвижими имота в гр.Плевен, от които може да получава граждански плодове,респективно самото притежаване на имотите е пречка за освобождаване от държавна такса. По сходни мотиви съдът е приел, че не са налице и изискванията на ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ. Разпореждането на Административен съд Плевен е правилно и законосъобразно. В частна жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното разпореждане. Излагат се доводи, че са налице условията за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящето разпореждане е постановено в аналогично на множество други предходни производства. От страна на молителката Р. Д. Д. се подава искане за отмяна на влязло в сила определение № 1340/16.10.2018г. по адм.д. № 479/2018г. на Административен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо с изх. № Ж – 94Р-528-1 от 17.10.2017г. на кмета на Община Плевен, като в молбата се съдържа и искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ за подписване на искането за отмяна. От страна на съда се изисква представяне на доказателства за наличие на законови предпоставки за освобождаване на молителката от задължение за заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Тъй като от представените от молителката или от служебно събраните от съда доказателства не се установява наличието на законовите предпоставки за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ, искането се оставя без уважение с разпореждане и следва неговото оспорване. В конкретния случай поредното искане за отмяна е подадено на 13.05.2025г. с вх. № 3215 /л.361 от първоинстанционното дело/. С разпореждане № 1735 от 14.05.2025г. /л.364 от делото/, искането за отмяна е оставено без движение, като е указано на молителката да внесе дължима държавна такса от 30лв., искането да бъде приподписано от адвокат. В изпълнение на разпореждането с молба вх. № 3805/11.06.2025г. молителката Р. Д. е направила искане за освобождаване от задължения за внасяне на държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ за приподписване на искането за отмяна, като е представила декларация за семейно и имотно състояние и други писмени доказателства. С разпореждане № 2068 от 13.06.2025г. /л.389 от първоинстанционното дело/административният съд е изискал служебно събирането на информация от съответните държавни и общински органи относно семейното и имущественото състояние на молителката Р. Д.. На база на представените доказателства първоинстанционният съд е стигнал до извод, че не са налице изискванията на чл. 83,ал.2 ГПК във вр. с чл.144 АПК за освобождаване за заплащане на държавна такса, съответно тези по чл. 23,ал.3 ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ. Постановеното разпореждане на административния съд е правилно и законосъобразно. При условията на чл.221,ал.2 АПК във вр. с чл.236 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд в тази насока. От събраните по делото доказателства се установява, че молителката Р. Д. Д. притежава недвижимо имущество и получава пенсия, което й позволява да внесе дължимата държавна такса. В допълнение на изложеното от административния съд по отношение на предоставянето на правна помощ следва да бъде посочено, че в случая е налице и хипотеза по чл. 24,т. 2 ЗПП, според която правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя: когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В конкретния случай не са налице никое от основанията по чл. 239, т.1 – 6 АПК за отмяна на влязлото в сила определение, а сроковете за подаване на искането по чл.240 АПК са отдавна изтекли. Като правилно и законосъобразно, разпореждането на Административен съд Плевен следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2 във в. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,