Определение № 861 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 378/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от К. А. С., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно определение № 418 от 3.11.2023г. по в.ч.гр.д. № 464/2023г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено определение № 133 от 7.08.2023г. по ч.гр.д.№ 85/2023г на РС Чепеларе за обезсилване на заповед № 44 от 23.05.2023г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратено производството по делото. Срещу подадената частна касационна е постъпил отговор от Община Чепеларе, чрез процесуалния представител адвокат С., с който се оспорват нейната допустимост поради липса на изложение на основания за допустимост и нейната основателност. Излагат се доводи по съществото на спора. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си образуваното производство за недопустимо поради следното: Обжалва се въззивно определение, което е постановено в заповедно производство – определение на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено определение на РС Чепеларе за обезсилване на заповед № 44 от 23.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Съгласно т.8 от ТР № 4/2013г. по т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедно производство не подлежат на касационно обжалване. В същото е разяснено, че заповедното производство по същество е двуинстанционно и по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС постановените в това производство определения – включително и преграждащите. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение