Определение № 2085 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Л. П., лично и в качеството на законен представител на детето В. Н. П., срещу определение № 351/26.01.2024 г., постановено по гр. д. № 5450/2023 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1212/04.10.2022 г. по възз. гр.д. № 1326/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно и молят за неговата отмяна. Ответната страна по частната жалба – адв. М. Х., в качеството й на особен представител на В. Н. П. – в писмен отговор е изложила доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение състав на ВКС, ІV г. о., е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна като недопустима. Прието е, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и като акт на спорна съдебна администрация не се ползва със сила на пресъдено. Поради това, то не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, съобразно разясненията по т.4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, ВКС. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Решенията, постановявани от съда при упражняване на правомощия на съдебна администрация, вкл. и по реда на ЗЗДН, са израз на съдебното администриране на гражданските правоотношения. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси. Влизането в сила на посочената категория решения не поражда последиците на разрешен със силата на пресъдено нещо правен спор. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Отмяната им по реда на чл. 303 и сл. ГПК не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита - предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, които съдът преценява в рамките на същото или на ново производство. Поради това, влезлите в сила съдебни решения, постановени като краен акт в производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, тъй като постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни за спора обстоятелства (в т. см. - т. 4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид изложеното, молбата за отмяна на решението, постановено в производство по ЗЗДН, е недопустима и правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение