Решение № 538 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 960/2009 г.

Решение № 538 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 960/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Т. А. С. и З. А. П., и двамата от гр. В. обжалват и искат да се отмени Решение № 296 от 11.03.2009 г. по гр. възз. д. № 778/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение на първата инстанция и е постановено ново, с което заявеният срещу тях отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) иск, да бъде признато че същите не са собственици на реална част от 605 кв. м. ПИ № 451 по ПНИ на м. "М." кв. "Вл. В.", целият с площ от 643 кв. м., е уважен изцяло. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато е приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за зачитане на Протокол № 13/19.07.1978 г. на ИК на Г. и приложения към него списък на лицата, на които са раздадени земи за ползване от 0.6 дка, като годно доказателствено средство за установяване надлежното раздаване на земите за ползване поради неопределеност на местност и границите и за доказателственото значение на "Препис - извлечение № 1252/1978 г., описващ имота с две граници и квадратура" като годно доказателство за индивидуализацията на дадения за ползване имот и идентичността с ползвания процесен имот, разрешени в противоречие на Решение Nо 30/30.01.2009 г. по гр. д. № 5601/2007 г. на ВКС-II отд./, Решение № 1593/02.10.2003 г. по гр. д. № 1632/2002 г. на ВКС-IV отд., Решение № 2295/26.01.2004 г. по гр. д. № 2367/2002 г. на ВКС-IV отд. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М. К. и Д. Д., който оспорват само основателността на релевираните доводи за незаконосъобразност на въззивното решение. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното въззивно решение, окръжният съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) е отменил решението на районния съд, в частта, с която е отхвърлен отрицателния установителен иск за собственост на реална част от част от 605 кв. м. на ПИ № 451 по ПНИ на м. "М. " кв. "Вл. В. ", целият с площ от 643 кв. м., заявен от М. К. и Д. Д. срещу Т. С. и З. П., и по реда на чл. 208 ГПК (отм.) е постановил ново, с което правата на последните, легитимирани като собственици по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ , са отречени. Прието е, че в рамките на заявения отрицателен установителен иск, в тежест на ответниците е да докажат собствеността на процесния имот на твърдяното придобивно основание- трансформация на правото на ползване в право на собственост / надлежно предоставено право на ползване върху имот идентичен с процесния, наличие на сграда в имота, изградена до 1.03.1991 г., заплатена стойност на земята чрез общината по цени, определение от МС съгласно чл. 36, ал. 2 ......в 3-месечен срок от влизане в сила на оценката. Въпреки безспорните доказателства за доказана идентичност на имота, възстановен с решение на П. в полза на ищците и този, владян от ответниците, с оглед на успешно проведеното оспорване по реда на чл. 154 ГПК (отм.) на Преписа-извлечение № 1252/1978 г. за предоставяне право на ползване на основание ПМС 76 и Решение 12/13 от 19.07.1978 г. на ИК на ГНС В. като неистински, неверен документ, решаващият съд е приел, че поради лисва на годни писмени доказателства, установяващи преотстъпване в полза на ответниците право на ползване, същите не могат да се ползват от възможността да трансформират при условията на § 4 от ЗСПЗЗ правото на ползване в право на собственост. С Решение № 1593/02.10.2003 г. по гр. д. № 1632/2002 г. на ВКС-IV отд., е прието, че когато върху земеделска земя, предоставена по силата на актове на П. на Н. събрание, на държавния съвет или на М. съвет е имало построена сграда до 1.03.1991 г., без значение е дали строителството е законно, за трансформиране правото на ползване в право на собственост, не е необходимо друго, освен земята да е заплатена н предишния собственик чрез Общината. По делото не е бил спорен въпроса за надлежното предоставяне на правото на ползване. С Решение № 2295/26.01.2004 г. по гр. д. № 2367/2002 г. на ВКС-IV отд., въззивният съд е приел необходимите предпоставки за трансформиране право на ползване в право на собственост, но без да е бил налице спор по въпроса за валидността на решението на ИК на ОбНС за одобряване на списъка на лицата на които се предоставяне правото на ползване. Прието е, че "Протоколът на ОбНС" е официален свидетелстващ документ, съставен от орган, снабден с държавна удостоверителна власт и е съставен в кръга на предоставената държавна удостоверителна компетентност. Анализирайки посочените решение, настоящият състав възприема за правилна тезата, че "протоколът от заседание на ИК на ОбНС", е официален диспозитивен документ, съдържащ волеизявление /решение/ на орган с правопораждащо действие досежно предоставеното право на ползване на лицата по придружаващия го "Списък" . Удостоверението, издавано на бенефициента, също е официален, но свидетелстващ документ и при разминаване на данните по съдържанието на двата документа, меродавно е това на първия / в тази насока Решение № 350/29.06.2009 г. на ВКС-IIотд. Постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК/. Ако официалният свидетелстващ или диспозитивен документ е непълен, от гл. т. на индивидуализацията на имота, по отношение на които е предоставено право на ползване, то документът не е неистински, но действие и възможността да се зачетат правните последици на разпореждането на органа, материализирано с документа, в случая от гл. т. на индивидуализацията на имота, ще бъде обусловено от събраните други доказателства и доказателствени средства, позволени от закона. В контекста на изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, намира касационната жалба за основателна. В рамките на заявения отрицателен установителен иск, в тежест на ответниците е да установят, че правото на собственост, което ищците искат да бъде отречено със силата на присъдено нещо, е надлежно възникнало в патримониума на техния наследодател А. П. Т. като право на ползване по силата на 76 ПМС и трансформирано е при наличие предпоставките на закона в право на собственост по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. За да уважи иска на К. Д. С., М. К. К. и Д. К. Д., легитимиращи се ката наследници на Р. С. С. и собственици по реституция- Решение № 772/07.02.2001 г. на ПК - В. на земеделски имот -нива от 5 дка кв. В., м. "М., чиято собственост е възстановена в стри реални граници, попадащи в терен по § 4 ЗСПЗЗ, решаващият съд е приел, че въз основа на представените "Препис-извлечение № 1252/1978 г. за предоставено право на ползване в полза на А. П. Т. по 76 ПМС" и Решение № 13/12 от 19.07.1978 г. на ИК на ГНС В. на следния имот: "харва от 0.6 дка, находяща се в землището на гр. В. м. В. при граници: ползвател К. Ст. Д. и Д. ", Списък на лицата и др. касаещи оценката и заплащането на имота, за предоставено право на ползване, не може да се приеме, че ответниците са собственици на процесния имот. Решаващ за крайния извод мотив на съда е този, че "Извлечението" е официален свидетелстващ документ, който не е правопораждащ правото на ползване акт. Същият има удостоверителна сила, че такова право е било предоставено по силата на Протокол 13/12 от 19.07.1978 г. на ИК на ГНС В., но само в рамките на посочената "хавра от 600 кв. м. в землището на гр. В., м. "В. "при граници: ползвател К. Ст. Д. и Д. ". Прието е, че преписа извлечение № 1252/1978 г. е неистински, неверен документ, както и че начина на индивидуализация на имота с две граници, не е достатъчно за надлежната индивидуализация. Решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, касаещи преценката на доказателствата по делото и тяхната материална доказателствена сила, както и на материалния закон - § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, които пороци налагат неговата отмяна. Както бе изложено по-горе в мотивите по чл. 291 ГПК, процесните доказателства - Протокол на ИК на ГНС В., със съпътстващият го Списък на лицата / № 579 и извлечение, неправилно са квалифицирани като неистински, неверен документ. Официалният диспозитивен документ, материализиращ държавно-правното волеизявление - решение 13/12 от 19.07.1978 г. на ИК на ГНС В., удостоверява правопораждащия факт на предоставяне на правото на ползване по силата на 76 ПМС в полза на наследодателя на ответниците А. П. Т. на "хавра от 0.6 дка в м. В. - В. Този документ, поради естеството на материализираното волеизявление/ орган на държавна власт в кръга на неговите правомощия / не може да бъде верен или неверен, а само валиден или невалиден, доколкото е нарушена процедурата по вземане на решението и компетентността на органа. Официалния свидетелстващ документ се издава в упражняване на удостоверителната компетентност на държавния орган и е израз на държавната удостоверителна власт, поради което се ползва с материална доказателствена сила на удостоверените факти- в случая, че е взето решение от ИК на ГНС В. за предоставяне право на ползване в полза на А. П. Т.. Неистински, неверен документ е този, който не е автентичен. В случая, ако се приеме за правилна квалификацията на въззивния съд, следва, че материализираното волеизявление/ решение на ИК на Г. / в Протокол 12/13 от 19.07.1878 г., не е взето. Такъв извод от гл. т. на доказателствата по делото и доводите на страните по спора не може да бъде направен, такъв извод е необоснован. Тази необоснованост предопределя и необосноваността на останалите изводи на решаващия съд - за индивидуализацията на имота, за наличие на останалите предпоставки на закона за зачитане трансформацията на предоставеното право на ползване в право на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. необходимостта от нова преценка на всички събрани доказателствата по делото, в контекста на изложените съображения по приложение на процесуалния закон относно преценката на писмените доказателства- Протокол 13/12 от 19.07.1978 г. и Удостоверение № 1252/1978 г., относно предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, налагат връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия