Определение № 135 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2022 г.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1964/02.03.2022 г., подадена от Г. Д. Г., чрез адв. Б. К., против определение № 20/08.02.2022 г. по гр.д. № 232/2022 г. на Върховния касационен съд на Република България, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 283130/03.11.2021 г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № І-171/05.08.2020 г. по в.гр.д. № 1051 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отменено решение № 387/28.01.2020 г. по гр.д. № 7350 по описа за 2018 г. на Районен съд - Бургас за допускане съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КК и КР на [населено място], апартамент на едно ниво с площ от 56.32 кв.м., ведно с прилежащи общи части от сградата и правото на строеж, досежно определените равни права на съделителите в съсобствеността и е постановено ново решение в тази част, с което се приема, че правата на страните са равни – по 1/2 идеална част от процесното жилище, закупено по време на брака на бившите съпрузи. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, иска се отмяната му и разглеждане на молбата по същество. Ответникът по частната жалба А. З. Д. е подал чрез пълномощника си адв. И. К. - Т. писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който оспорва основателността й. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В обжалваното определение, съставът на Първо гражданско отделение на ВКС е приел, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Аргументирал се е, че молителят е узнал за постановеното въззивно решение на 15.09.2020 г. от съобщение, изпратено му от адв. Е. К. на неговата електронна поща, от което е разбрал, че същото не е било обжалвано пред ВКС и е влязло в сила, а молбата е подадена на 03.11.2021 г. Съобразено е, че на 10.11.2020 г. Г. Д. Г. е подал молба за отмяна на същото въззивно решение, която е оставена без уважение с решение № 49/28.04.2021 г. по гр.д. № 220 по описа за 2019 г. на ВКС, ІІ г.о. Изводът на предходния състав, че молбата е подадена след изтичането на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е правилен и обоснован. Правото да се иска отмяна на влязло в сила решение съществува в тримесечния срок по чл. 305 ГПК, след изтичането на който се преклудира. В случая с оглед заявеното в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, срокът да се иска отмяна на основание е започнал да тече от тече от узнаване на решението. В случая молителят е твърдял в молбата си за отмяна, че е узнал за постановеното въззивно решение на 15.09.2020 г. Следователно към 03.11.2021 г., когато е подадена молбата за отмяна, правото да се иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение на посоченото основание е било преклудирано. Наведените в жалбата доводи, че молбата за отмяна е подадена незабавно след получаването на решението на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия - Бургас, с което адв. Е. К.-В. е била призната за виновна в това, че в периода 12.08.2020 г. - 14.09.2020 г. не е положила необходимата грижа за действителното уведомяване на нейния доверител Г. Д. Г. за полученото на 12.08.2020 г. въззивно решение, като е пропуснала да му изпрати и препис от същия акт, за да може последният да организира своите действия по защита на своите права и интереси, което съставлява дисциплинарно нарушение по Закона за адвокатурата са неотносими към преценката дали молбата е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, предвид изричното изявление на молителя, че е узнал за въззивното решение на 15.09.2020 г. Предвид изложеното, определението е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение