Определение № 472 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3121/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на Е. Т. М. чрез пълномощник адв. П. Д., както и по частна жалба на адв. З. |З. като особен представител на ответника по иска Д. П. И., срещу определение №319 от 13.06.2016г по в. гр.д №103/2016г на Пловдивски апелативен съд, с което без уважение са оставени исканията по чл. 248 ал.1 ГПК и на двете страни за изменение на постановеното решение №68/12.04.2016г по в. гр.д №103/2016г на Пловдивски апелативен съд в частта за разноските. С посоченото за изменение решение №68/ 12.04.2016г е било потвърдено отхвърлянето на предявения иск изцяло ,като в тежест на ищеца и въззивен жалбоподател Е. Т. М. е възложено възнаграждението на адв. З. като особен представител по реда на чл. 46 ал.6 ГПК, определено на 4 430лв и същият е осъден да го заплати на адвоката. Макар ищецът е бил освободен от държавна такса и разноски по делото съгласно чл.83, ал.2 ГПК, с определението по чл. 248 ал.1 ГПК е отказано исканото изменение възнаграждението за представлявалия ответника адвокат да се присъди и поеме от бюджета на съда на основание чл.83 ,ал.3 ГПК. С настоящата частна жалба от Е. Т. М. се иска отмяна на определението. Жалбоподателят счита ,че в случая не следва да бъде осъждан за разноски, макар искът му да е отхвъврлен. Служебно назначеният по делото като представител на ответника адв. З. З. обжалва определението и счита, че разноските по решението следва да му се платят от бюджета на съда, а не както е постановено. За бюджетното вземане ищецът е следвало да бъде осъден отделно, тъй като се касае за разноски. Съображения са изложени в постъпил отговор на частна жалба на насрещната страна, изтъква се нейната неоснователност. В отговор на жалбата на особения представител, другият жалбоподател не я оспорва. По частната жалба на адв. З. З., назначен на представлява ответника Д. П. И., Върховен касационен съд, ІІІ г. намира същата за допустима и основателна. Въззивният съд правилно е определил и намерил за дължимо възнаграждението на особения представител за тази инстанция, но е следвало присъди размера му от 4 430лв ( определен съгласно Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения ) от бюджета на съда, а не да осъжда насрещната страна да го заплати пряко на адвоката. По частната жалба на Е. Т. М.. Тя е частично основателна. Частният жалбоподател следва да бъде осъден за разноски, но не да ги заплати пряко на адв. З., а в полза на бюджета на съда. Освобождаването на ищеца от държавни такси и разноски по чл. чл.83, ал.2 ГПК поначало не го освобождава от задължението да заплати разноските на другата страна, с оглед изхода на делото. Същото принципно разрешение се налага и при възнаграждението за назначения процесуален представител на ответника по чл. 46 ал.6 ГПК, когато същото е било изплатено от бюджета, вместо да бъде изискано предварително от ищеца, предвид освобождаването му от такси и разноски. По този въпрос Върховен касационен съд уеднакви практиката на съдилищата с приемането на т.6 от ТР№ 6 от06.11.2013г по т.д№6/2012г ОСГТК, приложима и в хипотезата на чл. 83, ал.3 ГПК. Както се разясни с определение № 356 от 13.05.2014г по ч. гр.д №1843/2014г на ВКС ІV г.о, с акта за назначаването на особен представител съдът определя възнаграждението му в размер, съобразен с Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за размера на адвокатските възнаграждения и това възнаграждение се изплаща от бюджета на съда, когато ищецът е освободен от внасянето му по реда на чл. 83, ал.2 ГПК, а с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото ,съдът присъжда разноските в тежест на съответната страна. Установеното разрешение на въпроса се споделя и от настоящия състав на ВКС. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което дължимото възнаграждение на адв. З. З. за защита и представителство по въззивното дело да се изплати от бюджета на Пловдивски апелативен съд, а с оглед изхода на делото жалбоподателят Е. Т. М. да бъде осъден да заплати същото в полза на бюджета на съда. Касационната жалба на последния не е допусната до разглеждане по същество с влязло в сила определение по гр.д .№3122/2016г ІІІ г.о на ВКС ,което обуславя прилагане на правилото на чл.81 ГПК във вр. чл.78, ал.3, във вр чл. 83, ал.3 ГПК от настоящата инстанция. По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о