Определение № 3119 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Р. С. Т., чрез адвокат Н. И. срещу разпореждане № 74/22.01.2026 г. по ч. гр. д. № 273/2025 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е върната подадената от жалбоподателката касационна жалба вх. № 454/19.01.2026 г. (идентична на касационна жалба вх. № 455/19.01.2026 г.) срещу постановеното по същото дело решение № 249/19.11.2025 г. като просрочена. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното разпореждане. Посочено е, че извършеното връчване на процесуалния представител на жалбоподателката адв. Ц. Ц. е било нередовно, доколкото не е направено на посочения от нея в първоинстанционното производство съдебен адрес: [населено място], [улица], който съответствал на адреса на упражняване на дейността на другия представител - адв. Н. И.. С оглед на изложеното счита, че срокът за обжалване следва да започне да тече от момента на връчване на препис от обжалвания акт на последната, а не от момента на връчване на адв. Ц. Ц., както неправилно е приел въззивния съд. Предвид горното иска обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато на Окръжен съд - Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу разпореждане на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел следното: Жалбоподателката е представлявана по делото от трима адвокати - адвокат Ц. Ц., адвокат С. И. и адвокат Н. И., обемът на представителната власт на които обхваща извършването на всички съдопроизводствени действия, в т.ч. и редовно получаване на съобщения. Съобщение с приложен препис от обжалваното решение е връчено на 26.11.2025 г. на адвокат Ц. Ц.. По-късно съобщение с приложен препис от решението е връчен: на 17.12.2025 г. на адвокат Н. И. и на 06.01.2026 г. на адвокат С. И.. Срокът за обжалване на решението е едномесечен, съгласно чл. 283 ГПК и е започнал да тече на 26.11.2025 г. с връчване на решението на въззивницата чрез адвокат Ц. и е изтекъл на 29.12.2025 г. Жалбата е изпратена в електронна форма на дата 19.01.2026 г. - след изтичане на срока за подаването й. Настоящият съд намира, че по същество частната жалба е неоснователна. Мотивите за това са следните: В практиката на ВКС е установено разбирането, че при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на страната. Нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК определя две алтернативни възможности за връчване на съдебни книжа - на посочения съдебен адресат или на пълномощника по делото. Посочването на съдебен адресат е съдопроизводствено действие на страната, отправено към съда, поради което представителната власт за получаване на съобщения възниква с извършването на волеизявлението и достигането му до съда (решение № 95/12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2020 г., IV г. о.). Няма съмнение, че страната разполага с правото да посочи адрес за връчване на книжа, включително различен от нейния и този на пълномощника ѝ по делото. Само когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, тогава за съда възниква задължение да ги изпраща именно на това посочено лице (Определение № 330/25.01.2024 г. по гр. д. № 2057/2023 г. на ВКС, III г. о.). В случая съдебен адресат не е посочван по делото, като единствено с въззивната жалба е обозначен съдебен адрес: [населено място], [улица], който е адреса на упражняване на дейността на адвокат Н. И.. По настоящото дело касаторката нито е ограничила представителната власт на адвокат Ц. Ц., нито е оттеглила пълномощното. Затова изводът на въззивния съд за редовността на връчването на препис от решението на този адвокат съответства на приложимата практика на ВКС. Ето защо обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.