Определение № 163 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2370/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, чрез процесуален представител, срещу определение № 399 от 04.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 589/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което, на основание чл. 248 ГПК, е изменено решение № 450 от 30.11.2023 г. по в. гр. д. № 589/2023 г., като същото е допълнено и „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Димов и Христов“, представлявано от адв. Г. Б. Х., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 10 620 лева, представляваща дължимото възнаграждение с ДДС за процесуално представителство на М. Т. П. във въззивното производство във връзка с отхвърлената въззивна жалба на „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД. С определението са отхвърлени като неоснователни исканията на „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че не е следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство и защита в полза на ищцата М. Т. П., тъй като същата към момента била непълнолетна и не била подписала лично със съгласието на своята майка Г. Т. Г. даденото пълномощно. Възразява се, че в договора не бил посочен размер на адвокатското възнаграждение за безплатна адвокатска помощ. Изразява се несъгласие с извода на окръжния съд, че с въззивната жалба дружеството е обжалвало в цялост първоинстанционното решение. Във връзка с изложените оплаквания жалбоподателят отправя искане касационният съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да отхвърли искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство и защита в полза на ищцата М. Т. П., както и да намали размера на адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство и защита в полза на С. П. М., тъй като обжалвания интерес е бил 55 000 лв., а не 100 000 лв. Насрещните страни - С. П. М. и М. Т. П. с писмен отговор, чрез процесуалните им представители, оспорват частната жалба. Изразяват становище за неоснователността й, като излагат подробни съображения. Правят искане частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /съгласно приетото с определение № 1956/16.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 776/2025 г. от ВКС, състав на Трето Гражданско отделение/, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното определение въззивната инстанция, във връзка с подадените две молби с правно основание чл. 248 ГПК, депозирани от М. Т. П., чрез адв. Г. Х. и от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, чрез адв. С. Р. е приела, че с оглед извършените действия по предоставяне на безплатна правна помощ от Адвокатско дружество „Димов и Христов“ на въззиваемата М. П. по отхвърлената въззивна жалба на „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД и своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв., молбата на процесуалния представител на М. П. за допълване на съдебното решение в частта за разноските се явява основателна и следва да бъде уважена. Поради което е осъдил „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД да заплати на Адвокатско дружество „Димов и Христов“, представлявано от адв. Г. Б. Х., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 10 620 лв. По отношение молбата на „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение за осъществена в полза на С. П. М. безплатна защита и процесуално представителство от 10 380 лв. до 5 050 лв., въззивният съд е посочил, че с въззивната жалба „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД е обжалвало първоинстанционното решение в цялост и с оглед на това обстоятелство е била ангажирана защитата на насрещните страни, поради което молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските по отношение на С. М. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че определението е правилно. Предмет на въззивното производство са били две въззивни жалби, подадени от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД и от М. Т. П., действаща лично и със съгласието на своята майка Г. Т. Г. срещу решение №177/21.02.2023 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №5074/2021 г. Въззивната инстанция е приела за неоснователни и двете подадени жалби, поради което е потвърдила първоинсатнционното решение. При преценка основателността на въведеното възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски според изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. В практиката на ВКС е изяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., или такова съгласие между страната по делото и нейния адвокат да е обективирано по друг начин, т.е. няма изискване да се посочва размера на възнаграждението, стига да е ясно изразена волята на страните, че помощта е безвъзмездна. /в този смисъл напр. Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г., ГК, І г.о. на ВКС, Определение № 319/09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, Определение № 45/22.01.2020 г. по ч.гр.д. № 4456/2019 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 50375/03.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1338/2022 г., ГК, ІV г. о. на ВКС/. В настоящия случай, в договор за правна защита и съдействие изрично е записано, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. Както се посочи, по-горе, съгласно цитираната разпоредба, размерът на дължимото възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. следва да се определи от съда. Ето защо, е ирелевантно дали размерът на адвокатското възнаграждение е изрично упоменат в съставеното в полза на процесуалния представител пълномощно, респ. в договора за правна защита и съдействие. В тази връзка е необосновано и неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в полза на адвокатското дружество не се дължи претендираното възнаграждение, тъй като неговият размер не бил изрично посочен в договора за правна защита и съдействие. Не отговаря на данните по делото възражението на частния жалбоподател, че М. Т. П. не била подписала лично и със съгласието на своята майка Г. Т. Г. даденото пълномощно. Напротив на лист 269 от делото пред Районен съд-Русе е приложено пълномощно, подписано от М. Т. П. лично и със съгласието на своята майка Г. Т. Г.. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че дължимият адвокатски хонорар следва да бъде изчислен върху сумата от 55 000 лв., тъй като решението не било обжалвано изцяло. Противно на изложеното, въззивният съд правилно е приел, че решението относно присъденото в полза на С. П. М. обезщетение е обжалвано в цялост от страна на „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД. Този извод е обоснован от изложеното на страница първа и втора от депозираната от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД въззивна жалба, където изрично е посочено, че дружеството обжалва решение № 177/21.02.2023 г., на Районен съд - Русе, постановено по гражданско дело № 5074/2021 г., по описа на VII граждански състав и прави искане въззивният съд да го отмени като неправилно поради противоречие със закона, съществени процесуални нарушения, необоснованост и непълнота на фактическия и доказателствен материал. Съгласно разпоредбата на чл. 260, т. 4 ГПК именно във въззивната жалба следва да се посочи каква е обжалваемата част от решението. Препис от въззивната жалба е бил изпратен на другата страна и тя чрез пълномощника си е депозирала отговор именно по въззивната жалба. Т.е. процесуалните действия от пълномощника са били извършени, съгласно заявеното в жалбата обжалване в цялост на присъденото обезщетение на С. М.. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че правилно въззивният съд е приел, че ангажираната от ищците защита е била съобразена изцяло с първоначално заявеното във въззивната жалба. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В настоящото производство разноски не се дължат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение