Определение № 11763 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП чрез процесуален представител, срещу определение № 18056/26.09.2024г., постановено по адм. дело № 2441/2023г. на Административен съд София – град, с което е върната подадената касационна жалба от частния жалбоподател срещу Решение № 12579/22.07.2024г., постановено по адм. дело № 2441/2023г. на АССГ. Частният жалбоподател излага твърдения, че определението е неправилно. Материалния интерес по спора е в размер на 1 126 237.59лв. и предвид чл. 227а от АПК д.т. по касационното оспорване е в размер на 1 700лв., а не както е посочил първоинстанционния съд в размер на 9 008.86лв. Моли съда да отмени атакуваното определение. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С решение № 12579/22.07.2024г., постановено по адм. дело № 2441/2023г., АССГ е отменил РА № Р-22221721005318-091-001/28.07.2022г., с който на „Пи Ен Сървис“ ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 1 000 740.06лв. главница и 125 367.40лв. лихви за забава. На 02.08.2024г. е подадена касационна жалба от директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, като с разпореждане № 16643/12.09.2024г., АССГ е оставил без движение касационната жалба и е указал на касатора да представи доказателства за платена д.т. по жалбата в размер на 9 008.86лв. На 18.09.2024г., касатора е представил доказателства за платена д.т. по жалбата в размер на 1 700лв. На 26.09.2024г., е постановено оспорваното определение № 18056 на АССГ с което е върната подадената касационна жалба, поради неизпълнение в цялост в срок на разпореждането на съда от 12.09.2024г. Определението е неправилно. По силата чл. 213а, ал. 1 от АПК задължава първоинстанционния съд да извърши проверка относно редовността и допустимостта на подадена касационна жалба. Едно от условията за това е към нея да са представени доказателства за платена д.т., произтичащо от нормата на чл. 213, т. 3 от АПК. Размера на д.т. за подаване на касационна жалба е определен в нормата на чл. 227а от АПК, като в ал. 3 от същата норма е посочено, че когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500лв. Нормата разделя размера на дължимите държавни такси при касационно оспорване на две групи: първата обхваща тези с материален интерес до 10 000 000лв., като максималния размер на таксата е 1 700лв., а втората обхваща дела с материален интерес над 10 000 000лв., като там максималния размер е 4 500лв. При така уреденото законодателно решение относно размера на дължимите такси за касационно оспорване, неправилно първоинстанционния съд е посочил, че се дължи заплащане на д.т. в размер на 9 008.86лв., като максималния размер е 1 700лв., с оглед материалния интерес по спора. Такъв размер на таксата е бил платен от касатора, което води до извод, че касационната жалба е преведена с изискванията на чл. 213, т. 3 от АПК и не са били предпоставките на чл. 213а, ал. 1 от АПК за връщане на касационната жалба. Частната касационна жалба се явява основателна, а атакуваното с нея определение на АССГ, като неправилно следва да бъде отменено. По горните съображения, Върховният административен съд, в състав на осмо отделение,