Определение № 3744 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 712/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 12951 от 10.07.2025г., подадена от К. Р. К., за освобождаване на обезпечението в размер на сумата 16345,99лева, внесено по сметка на ВКС за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно съдебно решение №180 от 04.10.2024г. по в.гр.д.№ 287/2024г. на Окръжен съд гр. Разград, с което като краен резултат И. И. И. е осъдена по предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на И. М. Т. сумата 15050лв.- платена без основание с четири банкови трансакции, ведно със законната лихва от 12.10.2023г. до окончателното изплащане и ведно със сумата 1295,99лв. – мораторна лихва върху главницата за времето от 30.01.2023г. до 12.10.2023г., чрез превеждането й по конкретно посочена сметка. Молителката посочва, че е трето лице – платец на гаранцията, както и, че след като касационното производство е приключило с определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, то сумата, която е внесла, следва да й бъде върната. Настоящият съдебен състав, за да се произнесе съобрази следното: Производството по гр.д.№712/25г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, е образувано по касационна жалба на И. И. И., чрез адв. М. М., срещу въззивно решение № 180 от 04.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 287/2024 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което е потвърдено решение № 324 от 21.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1758/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, за осъждането на И. И. И. да заплати на И. М. Т. сумата от 15 050 лв., представляваща платена без основание сума по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, която сума е формирана като сбор от четири извършени банкови трансакции на дати 18.03.2019 г., 14.03.2019 г., 27.12.2018 г. и 10.12.2018 г. по банкови сметки на страните в „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г., до окончателното ѝ изплащане, както и законната мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 30.01.2023 г. до 12.10.2023 г., в размер на 1295,99 лв. По молба на касаторката И. И. И., подадена чрез адвокат М., с определение №2667 от 27.05.2025г., ВКС е постановил спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно съдебно решение №180 от 04.10.2024г. по в.гр.д.№ 287/2024г. на Окръжен съд [населено място]. За да постанови този резултат съдебният състав е констатирал, че с преводно нареждане от 22.05.2025г. молителят е внесъл по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на сумата 16345,99лв.- обжалваемия интерес, и че от служебно извършена справка е установено, че този размер - 16345лв., е постъпил и е наличен в специалната сметка за обезпечения на Върховния касационен съд към 27.05.2025г. В преводното нареждане, приложено на лист 66 от касационното дело, като задължено лице е посочена касаторката, а като вносител – лицето К. Р. К.. Касационното производство е приключило с постановяването на определение №2965 от 10.06.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и касаторката е осъдена да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски в размер 1000лв. Като съобрази изложеното, настоящият състав намира следното: Искането следва да се остави без разглеждане. Молителката К. Р. К. не е легитимирана да сезира съда с искането по чл.282, ал.5 ГПК. Легитимирани са единствено страните в процеса. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС