Решение № 8337 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1899/2010 г.

Решение № 8337 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1899/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Николина Пенева Маркова, жив. в с. Нова Надежда, общ. Хасково, срещу решение № 1581/27.11.2009 г. по адм. дело № 828/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и против ревизионен акт /РА/ № 260800722/18.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 241/10.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, определящ дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 6 663,19 лв. и лихви 3470,44 лв. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, взима писмено становище чрез процесуален представител за оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА в съответствие с разпоредбата на чл. 122 ДОПК е определена данъчна основа по аналог на жалбоподателката за 2004 г. за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ, тъй като декларираните доходи са по - малки от направените от нея разходи - а именно от разходите за дадения от съпруга й Делчо Недев Марков заем в размер на 50 000 лева през 2004 г. на трето лице. Съдът е отчел годишните доходи на жалбоподателката и съпруга и - всичките от пенсия за периода 2002 - 2007 г., но е приел за недоказано, че тя и съпругът и са получили доходи от продажби на животни и аренда на земя, поради което правилно е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2004 г., като половината от дадената на заем сума е включена в данъчната основа. Решението е необосновано и материалноправно незаконосъобразно. Жалбоподателката е доказала възражението си, че дадената на заем сума е придобита от отглеждане и продажба на крави, телета, свине, пилета в инкубатор за яйца. Броят на отглежданите съвместно животни от жалбоподателката и съпруга и е установен от разпитаните по делото свидетели Костадинов и Киров, както и факта, че животните и млякото и от кравите са били продавани . Заключението на назначената по делото агро - икономическа експертиза е съобразено както с раждаемостта на кравите, средната цена на живо тегло месо, среден млеконадой и практическа липса на разходи през ревизираните периоди, тъй като животните - майки са закупени преди тях и са изхранвани с доказаните престации в натура за дадените под аренда земи. Според нея реализираните доходи от тази дейност на семейството на 82 857, 50 лева, които са по-големи от разхода от 50 000 лева - дадени на заем средства. Доходите от непреработена животинска продукция са необлагаеми съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) . Неспазването на изискването за деклариране на тези освободени доходи за ревизирания период по чл. 42, ал. 1 ЗОДФЛ от жалбоподателката /родена през 1938 г./ не може да бъде само по себе си основание да не се кредитират останалите доказателствени средства, изброени по-горе. Получените суми от отделните продажби са в размер, който не изисква доказването на договорите с писмени доказателства съобразно чл. 133 ГПК (отм.). При тези събрани по делото доказателства, обоснованият извод за настоящия съдебен състав е, че макар и формално да е било налице посоченото от органите по приходите основание за започване на ревизия при особени случаи по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните доходи до началото на ревизията да надвишават разходите за 2004 г., то в течение на ревизията и съдебното производство са установени факти, сочещи на освободени от облагане доходи, които е следвало да бъдат отчетени от първоинстанционния съд при проверка на законосъобразността на доначисления размер данък общ доход. След като е установен произхода на недекларираните доходи и те са освободени от облагане, то върху тях не се дължи данък по чл. 41 ЗОДФЛ. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което се отменя спорната част от РА. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение