Определение № 5467 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4633/2026 г.
ВАСШесто отделение20.05.2026 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 944/01.04.2026 г. по адм. дело № 727/2025 г. на Административен съд – Русе. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на Д. Р. А., от [населено място], област Русе сумата от 150,00 (сто и петдесет) евро, представляваща разноски за настоящата инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Образувано е по частна жалба на директора на ТП на НОИ – Русе против определение № 944/01.04.2026 г. по адм. дело № 727/2025 г. на Административен съд – Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – Д. Р. А., от [населено място], област Русе, чрез адвокат Бейтулова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, е неоснователна. С определение № 944/01.04.2026 г. по адм. дело № 727/2025 г. Административен съд – Русе е отменил дадения ход по същество и е постановил спиране на производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-587/2025 г., образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна. Приел е, че са налице основанията по чл. 154а, т.8 АПК, вр. с чл. 631 и чл.633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Определението е правилно. Образуваното дело пред СЕС касае правомощията на компетентната институция от държавата членка, която следва да отпусне обезщетение за безработица, при изброените в преюдициалното запитване въпроси, които са относими за процесния случай, доколкото в рамките на 10 годишен период (2014 г. - 2024 г.) осигуреното лице - А. е полагал труд на територията на държавата-членка Германия и осигурителните вноски, включително и за осигурения социален риск „безработица“ за внасяни по сметка на осигурителния орган на тази държава. Съгласно чл. 154а, т.8 АПК, съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. Отчитайки задължителния характер на решенията на СЕС (чл.633 ГПК), съдът е приложил точно процесуалната норма, съобразявайки наличието на съдебно производство по преюдициален за висящия пред него спор. Предвидената възможност за контрол на постановеното определение отчита факта, че преюдициалното запитване е направено от друг съд. Наличието на преюдициален за производството спор е отрицателна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване, която налага спиране на делото до приключване на обуславящия за него спор. Действайки по този начин, административният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на частния жалбоподател следва да бъдат поставени заявените разноски от ответника под формата на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по частната жалба, които съгласно договор за правна защита и съдействие, серия Т №0000053170/27.04.2026 г. и молба-списък за разноски по чл.80 ГПК възлизат на сумата от 150,00 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение