Определение № 8302 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Я. С., от [населено място], общ. Пазарджик, чрез адв. А. Герджиков, АК – Пазарджик, срещу Определение № 2472 от 21.05.2026 г., постановено по частно адм. д. № 610/ 2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Я. С. против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение, съдържащо се в Решение № 1006р-5367/ 17.04.2026 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател намира определението за неправилно, с оглед на което иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на С. Я. С., чрез пълномощник, против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение, съдържащо се в Решение № 1006р-5367/ 17.04.2026 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик. Според доказателствата от първоинстанционното производство жалбата е подадена в тридневния преклузивен срок по чл. 60, ал. 5 АПК - за решението жалбоподателят е уведомен на 18.05.2026 г., видно от приложеното в първоинстанционното производство известие за доставяне, а жалбата срещу разпореждането е подадена на 20.05.2026 г. чрез ССЕВ, подписана с КЕП от процесуалния представител на жалбоподателя. За да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото, съдът е посочил, че по делото не са налице данни да е обжалвано Решение № 1006р-5367/ 17.04.2026 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, както и че при извършената служебна справка в деловодната система на съда не е установено образувано срещу решението по жалба на лице съдебно производство. Липсата на висящо производство срещу основния акт съдът е възприел за процесуална пречка за разглеждане на жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на акта и на това основание е счел жалбата за недопустима, като я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Изводът на съда противоречи на закона. Съгласно чл. 60, ал. 5 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Законодателят е предвидил тридневен срок за обжалване на това разпореждане, като изрично е указал, че обжалването на разпореждането, издадено от административния орган, за допускане на предварително изпълнение на акта, не е обвързано с оспорването на самия акт. В този смисъл изводът на съда, че жалбата е недопустима поради липса на образувано съдебно производство по жалба срещу основния акт, не почива на законово разписаните предпоставки. Вярно е, че с подадената до ВАС частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд са представени доказателства, че е подадена жалба и срещу основния акт, но този факт е ирелевантен за допустимостта на жалбата срещу разпореждането. Като е приел противното, съдът е постановил неправилно определение. С оглед изложеното, определението следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение,