Определение № 339 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименувана „касационна“/ на юрисконсулт П., в качеството й на процесуален представител на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу определение № 1135/04.05.2022 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по в.гр.д. № 2726/2021 г., с което е изменено на основание чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото решение № 14 от 06.01.2022 г. в частта за разноските, като настоящият жалбоподателя е осъден да заплати на адв. М. М. О. допълнително сумата от 832,05 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, с доводи за липса на предпоставките за оказване на безплатна правна помощ на посоченото основание, а именно – материално затруднено лице. Поддържа се, че в преобладаващата съдебна практика на ВКС е залегнало становището, че при наличие на възражение относно липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съдът следва да прецени валидността на сключения между довереника и доверителя договор за правна защита и съдействие. Насрещната страна – Р. В. К. чрез адвокат О. е взела становище по частната жалбата, като поддържа, че изложените в нея доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт са неоснователи. Поддържа се, че въззивният съд още с решението си по делото е определил и присъдил на процесуалния представител на ответницата адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв. в размер на 350,00 лв., като от страна на ищеца не е постъпила молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, нито в хода на производството е навеждано възражение за липса на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Такова възражение се правело едва с настоящата частна жалба срещу определението на въззивния съд, постановено в производство по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна приема следното: Настоящото производство е образувано по частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което е изменено на основание чл.248 ГПК постановеното от него въззивно решение в частта за разноските, т.е. жалбата няма характер на частна касационна жалба по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК, а е частна жалба, която се разглежда по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е изменил на основание чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото решение № 14 от 06.01.2022 г. в частта за разноските, като е увеличил дължимото на адв. М. М. О. адвокатско възнаграждение за оказана от нея безплатна правна помощ, на основание чл.38 ЗАдв. Съдът е приел, че общият размер на минималното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл.2, ал.2 Наредба № 1/2004 г. възлиза на 1182,05 лв. и доколкото с въззивното решение е присъдено възнаграждение само в размер на 350 лв., то съдебният акт следва да бъде изменен в частта за разноските, като на адв. О. се присъди допълнително сумата от 832,05 лв. Обжалваното определение е правилно по следните съображения: Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл.38, ал.1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл.38, ал.2 ЗАдв. задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв., като осъди другата страна да ги заплати. Разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл. 38, ал.1 ЗАдв., без да е необходимо страната да доказва съответното основание за предоставянето на безплатна правна помощ. В случая, във въззивното производство е представен такъв договор от 10.12.2021 г. с отразено в него основание за оказване на безплатна правна защита по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. от адв. О.. До приключване на въззивното производство насрещната страна не е въвела възражение за липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, нито е представила доказателства, опровергаващи основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Тези възражения не биха могли да се въведат едва в производството по чл.248 ГПК пред компетентния за провеждането му съд, нито в рамките на настоящото частно производство. Ето защо, настоящият състав на ВКС не следва да преценява валидността на сключения между въззиваемата страна и посочения адвокат договор за правна защита и съдействие. В горния смисъл е и константната съдебна практика на ВКС по приложение на чл.38, ал. 2 ЗАдв, обективирана в определение № 97 от 12.02.2021 г. по ч.т.д. № 2895/2019 г. на ТК, определение № 118/17.03.2022 г. по ч. гр.д. № 390/2022 г. на ГК, определение № 480/12.11.2019 г.по ч. гр.д. № 122/2019 г. на ГК и много други. Неотносими са доводите на частния жалбоподател, свързани с предпоставките за освобождаване от такси и разноски на основанието по чл.83, ал.2 ГПК, тъй като при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът не дължи произнасяне в зависимост от основанието, на което е уважено искането за освобождаване от държавни такси и разноски и съответно на данните, на които то се основава. По изложените съображения обжалваното определение се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,