Определение № 297 от 09.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1221/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв.Н. Н. Д., ШАК срещу определение №1093 от 27.03.2019г. по в.гр.д. №2523/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 7-ми състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение №77/10.01.2019г. по в.гр.д.№2523/2018г. по описа на САС в частта за разноските - чрез присъждане върху адвокатското възнаграждение на ДДС в размер на 198.80 лева. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на ЗДДС, претендира да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се уважи искането му за присъждане върху определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на ДДС в размер на 198.80 лева. Ответникът ЗАД „Армеец“ не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №77 от 10.01.2019г. по в.гр.д.№2523/2018г. САС ГО, VІІ състав уважава частично въззивната жалба на Г. М. С., чрез адв.Н. Д., отхвърля въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ АД и с оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА осъжда ЗАД „Армеец“ АД да заплати на адв.Н. Д. сумата 994.01 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство през въззивната инстанция. С молба от 16.01.2019г., подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от адв.Н. Д., е направено искане за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на сумата 198.80 лева- 20% ДДС върху адвокатското възнаграждение в размер от 994.01 лева, дължим съгласно ЗДДС и §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното определение съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но я оставя без уважение като неоснователна. Излага доводи, че няма законово основание да се начислява ДДС върху адвокатско възнаграждение за правна помощ, тъй като данъкът е публично вземане и не е неразделна част от възнаграждението. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга- обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. §2а от ДР на Наредба №1/2004г. следва да включва ДДС /определение №306 от 06.06.2017г. по ч.т.д.№2559/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; определение №521 от 25.10.2017г. по ч.т.д.№1225/2017г. на ВКС, ТК, І т.о./. С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени, като на адв.Н. Д. –процесуален представител на въззивницата Г. М. С. се присъди на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА сумата 198.80 лева- 20% ДДС върху адвокатското възнаграждение в размер от 994.01 лева, дължим съгласно ЗДДС и §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение