Определение № 527 от 02.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1160/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма]-гр.София, срещу определение № 22688 от 15.11.2013год. по ч.гр.д.№ 14522/2013год. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против “заповед за изпълнение от 30.03.2012г. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК по дело №14260/2012г. на СРС, предявена на основание чл.419 ГПК срещу твърдяно разпореждане за незабавно изпълнение, а по същество предявена на основание чл.413 ГПК като недопустима” и е оставено без уважение искането му за приемане на възражение по чл.414 ГПК при наличие на предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 и т.2 ГПК като неоснователно. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответната страна [фирма], взема становище за неоснователност на жалбата. С определение № 223 от 21.03.2014г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС. Решението по тълкувателно дело е обявено на 18.06.2014г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото. Съобразно приетото в т. 8 на решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, определенията на въззивните съдилища, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното с частната жалба определение попада в хипотезата на т. 8 на цитираното тълкувателно решение, поради което същата се явява недопустима. Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.