Определение № 13246 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12009/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Д. Б. [населено място], община Девин, чрез процесуален представител адв. П. Гьоров, против Определение № 1335/13.11.2025 г. по адм. дело № 335/2025 г. на Административен съд - Смолян. Изложени са доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209. т. 3 от АПК. Счита, че отправеното преюдициално запитване е неотносимо към спора по делото. Молбата е за отмяна на оспорвания акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се сторените разноски. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Смолян, в писмен отговор чрез пълномощник главен юрисконсулт С. Димова оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира подадената частна жалба в срока по чл. 230 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение производството по адм. дело № 335/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян е спряно на основание чл. 154а, ал. 1, т.4 и т. 8 АПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение № 500/03.02.2025 г. по адм. дело № 1559/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, по което е образувано дело С-116/25 на Съда на Европейския съюз. Производството пред Административен съд – Смолян е образувано по жалба на П. Д. Б. срещу Решение № 1040-20-150 от 07.08.2025г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, с което е потвърдено Разпореждане № 202–00-278-3/23.06.2025 г., издадено от за ръководител на осигуряването по безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал.1 КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 на частния жалбоподател е отпуснато ПОБ в размер на 18,00 лв. дневно, за периода от 10.08.2024 г. до 09.06.2025 г. За да спре съдебното производство, съдът е посочил, че тълкуването на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване следва да бъде съобразено при постановяване на решението по адм. дело № 335/2025 г. по описа на Административен съд - Смолян. Определението е правилно. Спирането на делото на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК следва да се извърши при преценката за наличието на отправено преюдициално запитване, обуславящо изхода на спора по разглежданото дело. Този спор следва да е висящ и решението по него да е от значение за разрешаването на тази претенция. По производството, по което е постановено спиране от първоинстанционния съд се съдържа правилна преценка, че делото пред СЕС, което е определено като обуславящо за разрешаването на спора, ще послужи като преюдициално за конкретния правен спор. При наличната нормативна уредба на чл. 119 КСО, както и обстоятелството, че на практика първоинстанционният съд ще бъде първа и единствена инстанция по съществото на спора, е налице връзка на преюдициалност между делото, инициирано от АС-Благоевград, висящо пред СЕС и първоинстанционното дело, обуславяща приложението на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК. При съобразяване на тези обстоятелства, обжалваното определение на първоинстанционния съд за спиране на образуваното пред него производство, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК е законосъобразно и следва да се остави в сила. Претендираните разноски следва да се съобразят при произнасянето по същество с краен съдебен акт по спора, доколкото настоящето частно производство не слага край на висящността на спора. Като съобрази изложените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,