Определение № 4707 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2424/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. М. С., чрез процесуален представител, против определение №171 от 26.01.2026г., постановено по адм.д. №700/2025г. по описа на Административен съд-Кърджали /АС-Кърджали/. Частният жалбоподател смята, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Подробни съображения излага в „допълнителни мотиви към частна жалба“. Моли за отмяната му и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави искане за сезиране на конституционния съд за установяване противоконституционност на §12, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр.85 от 2024г., в сила от 8.10.2024г.). Не претендира разноски. Ответникът – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Кърджали на осн. чл.159, т.5 АПК и чл.158, ал.3 АПК е оставил без разглеждане жалбата, именувана „възражение“, подадена от Ф. М. С., против Уведомително писмо с изх.№02-090-6500/16057 от 04.08.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи, за кампания 2019, издадено от Зам. ИД на ДФЗ, и производството по делото е прекратено. За да достигне до този резултат съдът е приел за безспорно установено, че процесното УП е било публикувано в СЕУ на 05.08.2021г. и изтеглено от жалбоподателя на 28.11.2925г. Съдът на осн. чл.28, ал.3 ЗПЗП вр. §12, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр.85 от 2024г., в сила от 8.10.2024г.) е приел, че подадената на 11.12.2025г. жалба е просрочена предвид изтеклия преклузивен 14-дневен срок за обжалване на процесното УП. Съдът е приел жалбата за недопустима и на друго основание, защото въпреки удължения срок за отстраняване на нередовности, предоставен с определение №2436/23.12.2025г., не са изпълнени указанията в разпореждане №2369/12.12.2025г. (по това разпореждане е внесена единствено ДТ в размер на 10лв.). Определението е правилно като краен резултат. Видно от подаденото до АС-Кърджали възражение /жалба/ от 11.12.2025г., в същото са посочени лични данни на жалбоподателя, разпоредбите на чл.81 и чл.133 АПК и идентификация на обжалваното УП. С разпореждане №2369/12.12.2025г. съдът е приел жалбата на нередовна по см. на чл.151, т.3 АПК, оставил е същата без движение, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението: да внесе ДТ в размер на 10лв. по сметка на АС-Кърджали и представи документ за внасянето й; да посочи в какво се състои незаконосъобразността на оспореното УП; какво се иска от съда (да посочи какъв е петитума на жалба му). Не е спорно, че препис от разпореждането е връчен на лично на жалбоподателя на 18.12.2025г. С молба от 22.12.2025г. жалбоподателя е поискал удължаване на дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите с два месеца. Към молбата е приложен документ за внесена ДТ. С определение №2436 по вх. №4583 от 22.12.2025г. от 23.12.2025г., съдът на осн. чл.63, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК е продължил срока за представяне на документи, указан с Разпореждане №2369/12.12.2025г. с 11 дни, считано от датата на изтичане на първоначалния срок, или до 09.01.2026г. По делото не се установява до датата на изтичане на продължения срок и до датата на постановяване на определение №171 от 26.01.2026г., постановено по адм.д. №700/2025г. на АС-Кърджали, жалбоподателя да е отстранил нередовности в жалбата – не е посочил в какво се състои незаконосъобразността на оспореното УП, и в какво се състои искането до съда. Горното обосновава верен извод на съда за оставяне жалбата без разглеждане на основание чл.158, ал.3 АПК, като съдът при изпълнение задължението му по чл.158 АПК е трябвало да остави без разглеждане жалбата само на това основание и да прекрати производството по делото, без да извършва проверка за допустимост по реда на чл.159 АПК и съответно да се произнася по спазване сроковете за обжалване по чл.149 АПК при неизяснен от жалбоподателя въпрос относно основанията за оспорване и налице ли е искане за обявяване нищожност на процесния АА. Не се кредитират възраженията в частната жалба относно изтичане на 06.02.2026г. на продължения срок за отстраняване нередовностите поради неузнаване волята на съд преди връчването на 07.01.2026г. на определение №2436 по вх. №4583 от 22.12.2025г. от 23.12.2025г. за продължаване срока, т.е. че срокът за отстраняване на нередовностите е започнал да тече на 08.01.2026г. Противно на тезата на частния жалбоподател, актът по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на определени от съда срокове (какъвто е определение №2436 по вх. №4583 от 22.12.2025г. от 23.12.2025г.) не се съобщава на заинтересованата страна-молител, като задължението за проследяване дали молбата е уважена, т.е. дали срокът е продължен е в тежест на тази страна. Този извод се налага защото актът по чл.63, ал.1 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, а началото на продължения срок е посочено в разпоредбата на чл.63, ал.2, изр. второ ГПК, и това е изтичането на първоначалния срок (в този смисъл например Определение №1760 от 03.04.2026г. по к.ч. гр.д. №1171/2026г., гражданска колегия, I-во отделение на ВКС, и други.). В конкретния казус АС-Кърджали е определил срок не по-кратък от първоначалния ( изр. първо на ал.1, чл.63 ГПК), като денят на изтичане на продължения срок правилно е изчислен от съда - 09.01.2026г. Извършеното от съда ( вероятно по аналогия с разпоредбата на чл.65, ал.2 ГПК в частта относно внасяне суми за разноски във вр. с възстановяване на определен срок за внасянето им) процесуално действие по съобщаване продължаването на срока на заинтересованата страна, не е съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху определение №171 от 26.01.2026г на АС-Кърджали. Направеното искане от частния жалбоподател за сезиране на конституционния съд за установяване противоконституционност на §12, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр.85 от 2024г., в сила от 8.10.2024г.), не се разглежда от настоящия състав като неотносимо към предмета на спора по редовност на жалбата. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение трябва да се остави в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение