Определение № 4890 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Б. Г., подадена чрез адвокат Д. Димитрова против Определение № 11534/03.04.2025 г., постановено по административно дело № 3525/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РОК25-РД09-50/13.03.2025 г. на Кмета на Район „Овча купел“ – Столична община. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. От ответната страна, Кмет на Район „Овча купел“ – Столична община, не е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6, във връзка с чл. 178, ал. 4 ЗУТ и с нея е забранено ползването и достъпа до невъведен в експлоатация по установения ред строеж, представляващ незаконно преустройство на тавански етаж в жилище с КИ 68134.4140.23.2.3 с площ 49,48 кв.м. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, подадената жалба против заповед за забрана на достъпа и ползването на строеж не спира нейното изпълнение, като това може да стори съдът на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Административният съд е отхвърлил искането по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за отсъствие на предпоставките за това по чл. 166, ал. 2 АПК. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. В приложимата специална норма на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се осъществи защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. За да се постанови спиране изпълнението на такъв акт, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя. На първо място, действително оспорващата може да претендира спиране изпълнението на заповедта въз основа на нови обстоятелства, настъпили след издаването й, каквито не се сочат и доказват от нейна страна. Представеното удостоверение за търпимост е издадено преди постановяване на процесната заповед, поради което не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Отделно от това следва да се отбележи, че обстоятелството дали строежът е търпим, касае съществото на спора и подлежи на преценка при разрешаване на главния спор по законосъобразност на заповедта, поради което е неотносимо в настоящото акцесорно производство. На следващо място, както пред първостепенния съд, така и пред касационния, не се доказват по установения ред вреди с реално изражение, които да са значителни по размер или трудно поправими, така, че да бъдат противопоставени на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и следва да е с приоритет спрямо частния такъв. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, състав на Второ отделение на Върховния административен съд