Решение № 2142 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Гърмен, чрез процесуалния му представител адв. Ядков, против решение № 3810 от 08.08.2025г., постановено по адм.д. № 559/2025г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което е по жалбата на И. Г. Р. е прогласена за нищожна заповед № 13 от 19.03.2025г. на главния архитект на община Гърмен, с която на основание чл. 99 т. 1 АПК е отменил удостоверение за търпимост на строеж № УТ – 2084 – 44 – 001 от 10.03.2022г. на главния архитект на община Гърмен, издадено за строеж „стопанска сграда със застроена площ от 38 кв.м. и беседка със застроена площ от 4 кв.м., намиращи се в УПИ [номер], кв. 21 по плана на [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград“. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за това, че не е спазен срока по чл. 102 АПК, като напротив твърди, че е спазен, тъй като в случая възобновяването на административното производство е инициирано по сигнал на трето лице И. Ш., собственик на съседен имот, съответно счита, че срокът по чл. 102 АПК е започнал да тече от подаването на сигнала. Излага и подробни съображения за това, че са налице предпоставките по чл. 99 т. 1 АПК за отмяна на удостоверението за търпимост като излага подробни съображения, че строежът, за който е издадено, не е търпим такъв. Алтернативно твърди и недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено по недопустима, просрочена жалба. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на главния архитект на община Гърмен. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът И. Г. Р., чрез процесуалния си представител адв. Богоева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АС – гр. Благоевград е приел, че подадената жалба от И. Р. е допустима, като е обосновал подаването й в срок от момента, в който евентуално му е станало известно издаването на заповедта, както и наличието на правен интерес за него от оспорването. Посочил е, че производството е образувано служебно, по почин на издателя на акта, в хипотезата на чл. 99 т. 1 АПК, като обаче преразглеждането на акта на това основание е възможно до изтичането на три месеца от влизане в сила на удостоверението за търпимост съгласно чл. 102 ал. 1 АПК, като по отношение на административния орган е приел, че този срок следва да се отчита от момента на издаването на акта. Изложил е и съображения, че удостоверението за търпимост не накърнява права на трети лица, поради ограниченото му правно действие, а именно удостоверително при прехвърлителна сделка, съответно то не обвързва трети лица, включително собственици на съседни имоти, не се съобщава на тях, за да се счита влезнало в сила след изтичане на сроковете по чл. 215 ал. 4 ЗУТ. Поради това е обосновал, че срокът по чл. 102 ал. 1 АПК за административния орган е започнал да тече от на издаването на удостоверението за търпимост – 10.03.2022г., съответно издадената заповед на 19.03.2025г. е издадена след изтичането на преклузивния срок. Приел е, че с изтичането на преклузивния срок по чл. 102 ал. 1 АПК са прекратени правомощията на органа по свой почин да възобнови производството, съответно да издаден оспорената заповед, поради и което е приел, че същата е нищожна. С определение № 2451 от 21.05.2025г. производството по делото е било прекратено по отношение на другия жалбоподател в първата инстанция Г. И. Р., като това определение е влезнало в сила без да е било оспорено. Решението е правилно. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 99, ал. 1 АПК, според която „Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горе стоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му“. Тази разпоредба допуска влезнал в сила административен акт да бъде отменен или изменен от по – горестоящия или от органа, който го е издал в изрично предвидени от закона хипотези и само и единствено ако не е бил оспорен пред съд. Това правомощие обаче с оглед на правната сигурност е ограничено със срок. Съгласно чл. 102, ал. 1 АПК възобновяването на административното производство на основание чл. 99 т. 1 АПК може да се направи в тримесечен срок от влизане в сила на акта. Срокът е преклузивен и изтичането му погасява правото на административния орган по свой почин да възобнови производството по издаване на акта по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съответно да издаде обжалваната заповед. Спорният по делото въпрос в случая е кой е моментът, в който е влезнало в сила удостоверението за търпимост, като в тази връзка е правилен извода на съда, че това е категория актове, които не засягат правата на собствениците или носителите на вещни права на съседните имоти, съответно не е налице задължение за съобщаването на тези лица. Правилно съдът е посочил, че това производство се развива само между органа и заявителя, съответно в тази връзка е обоснован извода, че за административния орган срокът по чл. 102 ал. 1 АПК е започнал да тече от момента на постановяване на удостоверението за търпимост. Неоснователно в тази връзка е възражението на касатора, че срокът е започнал да тече от момента, в който е бил сезиран с искане за отмяна на удостоверението за търпимост от собственика на съседния имот. Това е така, тъй като в закона изрично е посочено, че срокът по чл. 102 ал. 1 се изчислява от момента на влизане в сила на акта, така че подаденото заявление от собственика на съдене имот с искане за възобновяване на административното производство, е неотносимо към преценката за това изтекъл ли е или не преклузивния срок. С оглед на гореизложеното е правилен извода на състава на Благоевградския административен съд, че административният орган не е имал компетентност да издаде процесната заповед, предвид което изводът относно нейната нищожност е обоснован и в съответствие с материалния закон. За пълнота следва да се посочи, че в представената административната преписка не съдържа каквито и да е било данни за проведено след входиране сигнала от собственика на съседния имот на 19.03.2025г. производство по чл. 103 АПК, като бъде вмето предвид и че оспорената в това производство заповед е издадена на същата дата 19.03.2025г., то може да се обоснове извод за превратно упражняване на власт и за издаване на заповедта в нарушение на чл. 4 и чл. 6 АПК. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за тази инстанция като основателна и доказана /представени са доказателства за сторени разноски/ следва да бъде уважена в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,