Определение № 314 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4133/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. против решение № 149 от 19.06.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1210 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен съд, ГО, II състав, с което е потвърдено решение № 1745 от 12.12.2019 г. по гр. д. № 3325 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд за осъждане на касатора да заплати на П. Р. С. сумата 16 000 лв., представляваща неплатена цена по договор за продажба от 24.07.2018 г. на каравана „HOBBY PRESTIGE 720 UMF 2005“, категория F, рама WHB 19D250F331184, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба на 6.2.2019 г. до окончателното и изплащане.

Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС от ГПК по следните въпроси:

1. При разглеждане на делото във въззивната инстанция длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства в контекста на доводите на страните, да мотивира решението си, за да обоснове основанията, формирали вътрешното убеждение относно правнорелевантите факти и приложимата правна норма от значение за правния спор?

2. Съществува ли пречка да се разкрие симулация и на база косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствения и несъмнен извод за наличие на такава симулация, какъвто е и настоящият случай?

П. Р. С. счита, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1 300 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

П. Р. С. е изложил в исковата молба, че на 24.07.2018 г. е сключил с ответника Г. Г. Г. писмен договор за продажба на процесната каравана на цена от 16 000 лв., която купувачът е следвало да заплати на посочените в договора вноски. Понеже ответникът не е изпълнил задължението си, ищецът е поискал той да бъде осъден да заплати цената на караваната, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че договорът за покупко-продажба е фиктивен, а уговорката между страните е била той да му предаде продажната цена след като продаде караваната на трето лице. Освен това се споразумели ищецът да му заплаща наемна цена за ползване на мястото, на което е разположена караваната, за което ищецът му дължи наем за периода от 12.5.2018 г. до 15.4.2019 г. в размер на 6 600 лв.. За тази сума ответникът е предявил евентуално възражение за прихващане.

Старозагорският районен съд е приел за недоказано възражението на ответника, че договорът за покупко-продажба е симулативен, тъй като страната нито има обратен документ, нито документ, представляващ т.нар „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, който да позволява установяване на симулацията посредством свидетелски показания. Счел е, че договорът е валиден, ищецът е доказал изпълнението на своето задължение да предаде караваната на ответника, който на свой ред не е установил плащането на цената. Констатирал е, че възражението за евентуално прихващане със сумата от 6 600 лв. е недоказано, тъй като не е установено наличието на наемни правоотношения между страните. Ето защо е осъдил ответника да заплати на ищеца продажната цена в размер на 16 000 лв.

Старозагорският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки съображенията за недоказаност на твърдяната от ответника симулация, тъй като липсват необходимите за целта писмени доказателства. Констатирал е, че извършената от ответника продажба на караваната с договор от 15.04.2019 г. от свое име на трето лице означава, че той се е считал за собственик на вещта, което опровергава защитната му теза. Обяснил е, че няма никакво значение дали поканата за доброволно изпълнение е била подписана с електронен подпис, тъй като в договора са били посочени срокове за издължаване на цената. Подробно е обосновал защо претенцията за наем е недоказана, анализирайки показанията на свидетелите. Изяснил е, че според свидетелката Д. не е имало уговорки за заплащане на наем и е изложил причините, поради които показанията на другата свидетелка не могат да бъдат кредитирани.

Касаторът е обосновал формулирането на първия въпрос с твърдението, че липсват мотиви защо въззивният съд не цени събраните гласни доказателства относно договора за наем. От съдържанието на въззивното решение това твърдение се опровергава. Съдът подробно е посочил причините, поради които не кредитира част от събраните гласни доказателства относно договора за наем. Старозагорският окръжен съд подробно е обсъдил всички останали доводи и възражения във въззивната жалба, поради което по първия въпрос обжалваното решение съответства на приложимата практика на ВКС и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Същият извод следва и за даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос на касатора. Старозагорският окръжен съд не е отрекъл възможността симулацията да бъде установена само посредством косвени доказателства. Съдът всъщност се е съобразил с ограничението на чл.165, ал.2 от ГПК, което изключва възможността привидността да се доказва чрез свидетелски показания, когато липсва т.нар „начало на писмено доказателство“. В същия смисъл е и цитираната от касатора практика на ВКС/ решение № 163 от 15.06.2011 г. по гр. д. № 1536/2009 г. на IV ГО и № 403 от 5.8.2010 г. по гр. д. № 684/2009 г. на III ГО/, в която симулацията се доказва посредством свидетели, но при наличието на документ, представляващ т.нар. „начало на писмено доказателство“.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е и очевидно неправилно. Според него очевидната неправилност се състои в нарушение на основополагащи принципи на съдопроизводството, формиране на изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика, като се дава вяра едностранчиво и изопачено на едни доказателства, а се игнорират други без мотиви. Освен това абсолютно незаконосъобразен е и изводът за получена покана посредством електронен документ. По съображенията, изложени по първия въпрос на касатора, настоящата инстанция приема, че в решението на Старозагорския окръжен съд няма едностранчиво, превратно и немотивирано тълкуване на събраните по делото доказателства. От съдържанието на решението не се констатира формиране на фактически и правни изводи по съществото на спора при видими противоречия с правилата на формалната логика или нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Освен че не се установява очевидна неправилност на извода за получена покана посредством електронен подпис, този извод е без значение за изхода на спора, както е посочил въззивният съд. По делото законната лихва върху главницата е присъдена от момента на завеждане на исковата молба, както е поискано от ищеца, поради което от връчването на поканата за доброволно изпълнение нито са претендирани, нито са произтекли някакви правни последици.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на П. Р. С. 1 300 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение