Решение № 3133 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Я. Христов и Ко“ АД, гр. София, чрез адв. Н. Бойков срещу решение № 40942 от 08.12.2025 г. по адм. дело № 10798/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22220423007665-091-001/27.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 1272 от 18.09.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността му по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за дължим и невнесен данък от доставчика „Моушън Апарел“ ЕООД, в общ размер на 139 818,66 лева по фактури, издадени през данъчни периоди от м. 01.2021 г. до м. 02.2022 г., от м. 06.2022 г. до м. 07.2023 г. и м. 09.2023 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че приходните органи не са доказали безспорно знание на ревизираното лице, че дължимият от доставчика данък няма да бъде внесен. Оспорва тезата на данъчната администрация за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски. Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк.Н. – Е., оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебния контрол пред административния съд е бил РА № Р-22220423007665-091-001/27.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 1272 от 18.09.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на „Я. Христов и Ко“ АД по чл. 177 ЗДДС за дължим и невнесен данък от доставчика „Моушън Апарел“ ЕООД, в общ размер на 139 818,66 лева по фактури, издадени през данъчни периоди от м. 01.2021 г. до м. 02.2022 г., от м. 06.2022 г. до м. 07.2023 г. и м. 09.2023 г. В хода на ревизията е установено, че от ревизираното лице (РЛ) е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 114 141,68 лева по фактури, издадени от „Моушън Апарел“ ЕООД с предмет - изработка на ишлеме и посочен на отделен ред ДДС. Дължимият данък не е внесен към датата на издаване на процесния РА, като фактурите са включени в дневниците за продажби. Според информация на дирекция „Събиране“, доставчикът има изискуеми и неплатени задължения в общ размер на 809 811,01 лв. към 16.04.2024 г., вкл. ДДС. Образувано е изпълнително дело №22150022751/2015 г. и са запорирани банковите сметки, по които няма авоари, като няма постъпили суми по изпълнителното дело. Дългът е категоризиран като трудно събираем. „Моушън Апарел“ ЕООД е вписан в списъка на длъжниците на НАП от 08.06.2023 г. При така установените факти и обстоятелства, органите по приходите приемат, че са осъществени предпоставките на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Обосновано е съществуващо у получателя знание за невнасянето на данъка, тъй като плащанията по фактурите не са извършени по банковата сметка на доставчика, вместо което са покрити задължения към негови предходни доставчици или са използвани за изплащане на служебни аванси и заплати на служителите му, както и за други плащания към доставчици на комунални услуги, въз основа на представени протоколи за извършване на прихващане, придружени със справки, от които се установяват кои задължения на доставчика следва да бъдат покрити от РЛ. Констатирано е, че предходните доставчици („Кросленд“ ЕООД, Е. и „Мавлина“ ООД) на прекия доставчик имат пряка свързаност по смисъла на § 1 т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК и косвена по отношение на търговските и фактическите взаимоотношения помежду им. Съдът е развил съображения за законосъобразност на процесния РА, като е приел, че е издаден от материалнокомпетентни органи по приходите, в установената форма, при наличие на мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Първостепенният съд е разгледал фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС и е формирал извод за доказаност на предпоставките, регламентирани в чл. 177, ал. 1, ал. 2 ЗДДС. Ценил е сключеният договор за облекло от 01.10.2013 г. между РЛ и „Моушън Апарел“ ЕООД, като е акцентирал върху липсата на клаузи в договора за прихващане на задължения на доставчика към трети лица. Като основание за наличие на субективния елемент, обуславящ солидарната отговорност АССГ е съобразил изплащаните от РЛ заплати на служителите на доставчика, извършените прихващания на задължения на доставчика към други дружества, заплатените сметки за ел. енергия, транспортни услуги и др. като надхвърлящи рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател. Допълнително е изложил мотиви за наличието на един и същ адрес на управление както на РЛ, така и на доставчика, „Мавлина" ООД, „Косленд" ЕООД, като на последните две са изплатени задължения на доставчика и същите са наематели на офис, отдаван под наем от РЛ. „Я.Христов и Ко“АД и прекият доставчик „Моушън Апарел“ ЕООД са ползвали един и същ счетоводител. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. на ВАС по т. д. № 2/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, първоинстанционният съд е приел, че обхватът на солидарната отговорност по чл.177 ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице. Решение е валидно, допустимо и правилно. Преценката на първостепенния съд, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите от ТД на НАП - София, е в съответствие с доказателствата по делото и с Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. По делото няма спор по фактите и същите правилно са установени от първоинстанционния съд. Установява се по категоричен начин наличието на първите две предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 177 ЗДДС, а именно, че получателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързано с невнесения данък и съответно, дължимият данък не е внесен от доставчика „Моушън Апарел“ ЕООД. Изводът на АССГ за наличие на условията на чл. 177, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗДДС за ангажиране на отговорността на „Я. Христов и Ко“ АД за дължим и невнесен данък от друго лице /неговият пряк доставчик „Моушън Апарел“ ЕООД / за данъчни периоди от м. 01.2021 г. до м. 02.2022 г., от м. 06.2022 г. до м. 07.2023 г. и м. 09.2023 г. е правилен и обоснован и изложените мотиви за материална законосъобразност на РА изцяло се възприемат от касационната инстанция. Не се спори между страните по доставките, че те са реално осъществени и затова законосъобразно дружеството е упражнило правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. Спорът по делото касае преценката дали получателят по доставките е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Правилно е приел АССГ, че предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС следва да са обективно установени, тежестта за доказването им е на приходните органи независимо на коя от двете хипотези се позовават – наличие на знание или задължение за знание, както и че релевантният момент на установяване на знанието или задължението за знание е най-късно към момента на издаване на фактурите. Систематичното място на разпоредбата на чл. 177 ЗДДС в озаглавената "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами" глава XXV от ЗДДС определя дефинирания с нея институт като средство за преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица различни от платците на данъка. Отговорността е на получателя по облагаемата доставка. Фактическият й състав включва обективни елементи (чл. 177, ал. 1 ЗДДС): дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвени с дължимия и невнесен данък, както и субективен елемент (чл. 177, ал. 2 ЗДДС) – съществуващо или дължимо познание у лицето, че данъкът няма да бъде внесен. Знанието се предполага при кумулативното осъществяване на предпоставките на чл. 177, ал. 3, т. т. 1 и 2 ЗДДС – дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за периода от които и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стоки или услуга, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Тезата на администрацията е за съществуването на знание. Във фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС липсват нормативно установени условия, при съществуването на които знанието се счита за съществуващо към релевантния момент. Затова относими към преценката за наличието му са обективни факти, чието проявление сочи, че на лицето е било известно или че на лицето не е възможно да не е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен - така т. 59 и т. 61 от решение по обединени дела С-439/04 и С-440/04 на СЕО, сега СЕС. Правилен е изводът на първостепенния съд, че приходните органи са доказали наличието на знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, който е основният спорен по делото въпрос. Знанието е присъща на физическите лица интелектуална дейност, а пренесено спрямо юридическите лица, се имат предвид лицата, които образуват и изразяват волята им. Знанието на едно юридическо лице, доколкото е субективна категория, е налице, когато се установи по отношение на физическите лица, които осъществяват неговото управление. За обосноваване наличие на "знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, Върховният административен съд приема в свои решения, че е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката. Приложението на института не изисква непременно доставчикът и получателят да са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Като доказателство за субективния елемент на отговорността по чл. 177 ЗДДС първостепенният съд е изследвал клаузите на сключения договор за облекло от 01.10.2013 г. между РЛ и „Моушън Апарел“ ЕООД, в който е уговорено, че възнаграждението се определя във всяка отделна поръчка, като е предвидено прихващане от цената по всяка поръчка, в случаите, когато изработеното е частично негодно и се налага неговата преработка, поправка или стоката е преокачествена. В тази връзка обосновано АССГ е съобразил липсата на установени клаузи за извършване на плащане, чрез прихващане със задължения на доставчика към трети лица, което е направено въз основа на протоколи за прихващане. Извършени са и плащания към доставчици на „Моушън Апарел“ ЕООД (като „Инвойсинг солюшънс България“АД, „Еконт експрес“ ЕООД, ЧЕЗ„Електро България“, „Кей Би Си Банк България“ АД, „Електрохолд продажби“ ЕАД, J.CHRISTOFF CO GMBH и др.), включително сметки за ел. енергия. Ревизираното дружество е изплащало заплати на служителите на прекия доставчик. Друго обстоятелство за наличието на знание у получателя по доставките е и еднаквият адрес на управление (гр. София, ул. Дунав № 4, ап. 2) на РЛ, „Я. Христов и Ко“ АД, „Мавлина" ООД и „Косленд" ЕООД. Освен това ревизираното дружество е наемодател на офис с наематели „Моушън Апарел“ ЕООД, „Мавлина" ООД и „Косленд" ЕООД за ревизирания период. Установено е и, че назначената за главен счетоводител (В. К.) в „Я. Христов и Ко“ АД е вписана като лице, съставило годишните финансови отчети на прекия доставчик, като за 2023 г. като съставител на ГФО и за двете дружества. Установено е и обстоятелството, че ревизираният е основен клиент на прекия доставчик, като 90 % от приходите му се формират от РЛ. Нито едно от изброените обстоятелства само по себе си не обуславя извод, че РЛ е било наясно, че дължимият ДДС няма да бъде внесен, но ценени в съвкупност със съдържанието на обсъдените по-горе договор за облекло от 01.10.2013 г. и протоколи за прихващане са индиции за дължимо познание у него, че данъкът няма как да бъде внесен. Обстоятелството, че липсва реално разплащане по доставките, предполага, че страните по тях са наясно с финансовото състояние на всяко едно от тях. Правилно съдът е приел, че РА е законосъобразен и в частта на установеното задължение за лихви. С решението си от 20.05.2021 г. по дело С-4/20, АЛТИ Съдът на 220ЕС постановява, че чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която солидарно отговорното лице по смисъла на този член трябва да плати не само размера на ДДС, който не е внесен от платеца на този данък, но и лихвите за забава, дължими от този платец върху посочения размер, когато е доказано, че това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаело или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма плати този данък. Според Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. на ОСС на Върховния административен съд по т. д. № 2/2020 г. на основание чл. 16, ал. 3 ДОПК обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице. По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 220 евро, което съответства на обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение