Определение № 1207 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2216/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молби на Б. С. А. и на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за изменение на постановеното по делото решение № 125 от 25.07.2024г. в частта за разноските. Ищцата Б. С. А. поддържа, че с решението на ответника са присъдени разноски, които значително надвишават минималните размери по Наредба № 1/2004г., без да са налице предпоставки за това, доколкото производството се развива в рамките на събраните доказателства и изложените аргументи в първоинстанционното производство. Сочи, че съдът не е съобразил направеното възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски и излага съображения, че присъдените разноски са прекомерни с оглед цената на иска и правната и фактическата сложност на делото. Прави и искане за съобразяване на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. Моли постановеното решение в частта за разноските да бъде изменено, като бъдат намалени присъдените в полза на ответника разноски. Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” оспорва направеното от ищцата искане по чл.248 ГПК. Сочи, че присъдените му за първата инстанция разноски включват и съответна част от депозита за КСМАТЕ и намалено с оглед направеното от ищцата възражение по чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение. Намира за неоснователни доводите относно размера на дължимото му се възнаграждение за въззивна и за касационна инстанция, при положение че претендираното от пълномощника на ищцата възнаграждение е с по-висок размер. В молбата си по чл.248 ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” сочи, че съобразно постановеното по делото решение съотношението на уважена/отхвърлена претенция е съответно 33,41%/66,59% и при това съотношение следва да бъдат определени разноските за въззивната и за касационната инстанции, дължими на ищцата, и за въззивната инстанция, дължими на ответника. Счита, че на ищцата следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 1495,46 лева, съгласно решението на СГС, за втората и за касационната инстанция – в размер на 1298,03 лева за всяка от тях, които разноски възлизат на 33,41% от минималния размер по Наредба № 1/2004г.. Намира, че на него следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 3395,42 лева, представляващи 66,59% от определените от САС. Поради това моли постановеното решение в частта за разноските да бъде изменено, като бъдат намалени присъдените на ищцата разноски, както и му бъдат присъдени дължимите разноски за първа и за втора инстанция, които не са включени в диспозитива на решението, както и разноските за въззивната инстанция да бъдат изменени в размер на 3395,42 лева. Ищцата Б. С. А. оспорва подадената от ответника молба по чл.248 ГПК. Поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и искането на ответника за присъждане на разноски в посочените размери е неоснователно. Настоящият състав, като обсъди доводите и исканията на молителите, намира следното: Молбите по чл.248 ГПК са подадени в срок. С постановеното по делото решение № 125 от 25.07.2024г. настоящият състав е отменил частично обжалваното въззивно решение и е уважил предявените от ищцата Б. С. А. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” искове за сумата 30 000 лева – неимуществени вреди, и сумата 154,69 лева – имуществени вреди, като е оставил в сила въззивното решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени за разликата съответно над 30 000 лева до пълния предявен размер от 90 000 лева и над 154,69 лева до 254,49 лева. С решението си съдът се е произнесъл и по дължимите се на двете страни разноски за трите инстанции съобразно уважената част от иска, като е изложил подробни съображения относно размера им. Искането на ищцата Б. А. за изменение на постановеното решение в частта относно присъдените на ответника разноски е неоснователно. Както е посочено в решението, направеното от ищцата възражение за прекомерност на присъдените на ответника адвокатски възнаграждения за трите инстанции е неоснователно. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, § 1 ДФЕС, определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Тълкувайки разпоредбата на чл.36, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв., съгласно която възнаграждението на адвоката за положения от него труд по размер следва да е справедлив и обоснован, и отчитайки предмета на спора - справедливият размер на присъденото обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, формулираните от касатора въпроси и извършените от адвоката действия, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационната жалба, съдържащ становище по формулираните от касатора правни въпроси, разглеждането на делото в открито съдебно заседание с явяване на процесуалния представител на ответника, настоящият състав намира, че съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора присъдените на ответника разноски не са прекомерни. Като изключение от общото правило нормата на чл.78, ал.5 ГПК следва да се прилага само когато е налице прекомерност, каквато по горните съображения на съда не се установява в процесния случай, поради което искането за намаляване на присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции е неоснователно. По изложените съображения е неоснователно и искането на ответника за изменение на решението в частта относно присъдените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на ищцата, като същите бъдат намалени до минималните размери по Наредба № 1/2004г. Присъдените възнаграждения са определи съобразно фактическата и правната сложност на спора, доколкото съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и формираната въз основа на него практика на ВКС минималните размери по Наредбата не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Неоснователно е и направеното от ответника искане за изменение на постановеното решение, като бъде постановен диспозитив за присъждане на определените в решението разноски за първата и за втората инстанция. С постановеното по настоящото дело решение е отменено въззивното решение в посочената част, в това число в частта, с която Б. С. А. е осъдена да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ допълнително сумата 1329 лева – разноски за първата инстанция, и сумата над 2983,94 лева до 5099 лева – разноски за въззивната инстанция, като същото е потвърдено в останалата му част – в това число в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за въззивната инстанция в размер на 2983,94 лева, както и в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за първата инстанция в размер на 3147 лева. Основателно е искането на ответника за изменение на присъдените му разноски за въззивната инстанция. Както настоящият състав е изложил в мотивите на решението си, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, при съобразяване на определения от въззивния съд размер на възнаграждението и отхвърлената част от иска, като е приел за неоснователно направеното от ищцата искане за определяне на по-нисък размер на подлежащото на възстановяване на ответника адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правната сложност на спора. Неправилно обаче настоящият състав е изчислил размера на подлежащите на възстановяване разноски на ответника за въззивната инстанция, като същите следва да бъдат присъдени в размер на 3 394,42 лева при определен от въззивния съд размер на разноските 5099 лева и с оглед отхвърлената част от исковете. Поради това на ответника НББАЗ следва да бъдат присъдени допълнително 411,48 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение