Определение № 618 от 08.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 20.01.2012 г. по ч.гр.д. № 11691/2011 в частта, в която е потвърдено разпореждането на Софийския районен съд от 01.09.2010 г. по гр.д. № 42736/2010 за връщане на исковата молба. Недоволни от определението са жалбоподателите Р. И. С. и И. А. С., представляван от адв. И. Г. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос съставляват ли нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 425, ал. 1 ГПК съдебните актове, с които е дадено разрешение по въпроси относно нищожността на отделни клаузи в договори с общи условия, начисляването на лихви върху прогнозни задължения, липсата на нормативна уредба за формиране на сметките, наличието на противоречива практика по отношение на погасителната давност и незачитането на Директива 2006/23/ЕО, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството, намира, че то подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки, че поставеният въпрос обуславя решението по делото, но не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представените решения на Софийския районен съд са разрешени отделни материалноправни въпроси. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че нови обстоятелства са факти, които пораждат променят или погасяват материалното правоотношение, което е предмет на делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение