Определение № 641 от 15.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4385/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частната жалба на З. Ш. А. и А. М. А. – двамата от [населено място], обл. Б., чрез процесуалния им представител адв. К. Я., против определение № 227 от 24 март 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 1356 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2014 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба, подадена от частните жалбоподатели против определение № 7 от 6 януари 2014 г. по в.ч.гр.д. № 2461 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2013 г. за отмяна на определение № 566 от 20 ноември 2013 г. по гр.д. № 769 по описа на районния съд в гр. Айтос за 2013 г. за спиране производството по делото до приключване с краен съдебен акт на производството по гр.д. № 679 по описа на същия съд за 2013 г. В жалбата се сочи несъгласие с изразеното становище на тричленния състав на гражданската колегия на ВКС и се заявява, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване и е в кръга на посочените в ГПК определения, подлежащи на обжалване. Ответниците К. И. Х. и З. Х. Х., двамата от [населено място], обл. Б., чрез процесуалния им представител адв. Р. Д., в отговор на частната жалба поддържат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение съставът на касационния съд приема определението на въззивния съд за необжалваемо, тъй като е отменен акт на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото, запазена е висящността на производството, определението няма характер на акт, с който се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. Частната жалба е неоснователна. Не може да се сподели твърдението на частните жалбоподатели, че обжалваното определение е от кръга на посочените в ГПК определения, които подлежат на по-нататъшен инстанционен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, на обжалване подлежат два вида определения на съдилищата: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, които изрично са посочени в закона като обжалваеми. Определението на въззивен съд, с което се отменя определение на първа инстанция за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не попада в никоя от горните категории – с него нито се прегражда по-нататъшния ход на делото (напротив – с него се отстранява пречката пред развитието на делото и спорът може да продължи да бъде разглеждан по съществото си), нито пък законодателят го е посочил нарочно като обжалваемо. Определения на съда, които нямат характера на преграждащи производството в смисъл на временно или постоянно преустановяващи хода на делото, не попадат в категорията на обжалваемите определения по чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което не могат да попаднат и в категорията на обжалваемите определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и когато са постановени от втората инстанция за отмяна на определение, с което се прегражда хода на делото. За пълнота на изложението следва да се отбележи като лишено от основание съображението в отговора на частната жалба, че не е посочена от частните жалбоподатели обосновка на касационни основания в процесната частна жалба. Производството по обжалване на определение на тричленен състав на ВКС, с което се оставя без разглеждане частна касационна жалба, не е касационно такова по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК, и спрямо него не се прилагат изискванията на 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение