Решение № 192 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 101/2009 г.

Решение № 192 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 101/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. И. К. от гр. С. срещу решение № 267 от 15.09.09 г. по гр. д. № 1436/07 г. на Б. окръжен съд. В жалбата се поддържа, че предявеният иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ неправилно е бил отхвърлен, въпреки събраните по делото писмени доказателства за право на собственост на наследодателя И към момента на одържавяване на спорните гори. Ответниците в производството - общинска с. "З" Б., държавно горско стопанство Б. и регионална дирекция по г. Благоевград не вземат становище по жалбата. С определение № 440 от 25.05.09 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за допустимите и достатъчни доказателства за установяване правото на собственост в производството по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, след изменението на текста с ДВ бр. 13/2007 г. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Б. окръжен съд е оставил в сила решение № 4634/26.10.2007 г. по гр. д. № 735/07 г. на Б. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Й. И. К. иск по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ. Съдът е приел, че собствеността по исковете с правно основание чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ не може да бъде установявана с едностранни изявления, каквато е представената по делото декларация за притежавани непокрити имоти към данъчна книга за периода 1936-1940 г. Развит е довод, че тази декларация не е копие от емлячен регистър, който е годно писмено доказателство, тъй като с него се удостоверява проверката на длъжностното лице, че записаните имоти действително са собственост на декларатора. По делото няма данни подадената от наследодателя декларация да е била заверена от съответното длъжностно лице и въз основа на нея да е извършено попълване на партидата му в емлячния регистър. Решението е неправилно. С изменението на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ /ДВ бр. 13/2007 г./ изрично е изключена възможността правото на собственост върху г. към момента на одържавяването им да се установява със свидетелски показания и с писмени декларации на заявителите. От друга страна допустимите доказателства, неизчерпателно изброени в текста, се делят на две групи - такива, които пряко установяват собствеността /нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове/, както и косвени доказателства /емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и др./. Във всички случаи, и преди и след изменението на текста през 2007 г., данъчните регистри представляват доказателство, годно да установи правото на собственост, когато не са налице други писмени доказателства от първата категория. Отпадането на възможността заедно с данъчните регистри да се ангажират и свидетелски показания, които да установят придобивното основание /най-често давност/ не означава, че в производството по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ собствеността не може да бъде установявана само с непреки доказателства, каквито са данъчните регистри. В конкретния случай по делото е представено копие от стр. 69 от данъчната книга на с. Д. за периода 1936-1940 г., която съдържа партидата на наследодателя на ищеца С. К. К. В нея са посочени притежаваните от него непокрити имоти, изброени по вид, местност, площ, качество, основание за притежаване; определена е оценката им и дължимият поземлен данък. Притежаваните от наследодателя земи и гори са декларирани въз основа на Наредбата-закон за поземления данък /ДВ бр. 115/25.05.35 г./. Съставената на база на декларациите на собствениците данъчна книга е допустимо доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ и въззивният съд не е имал основание в случая да приема, че предявеният иск по чл. 13, ал. 2 е недоказан. Постановеното от него решение следва да бъде отменено и да се уважи предявеният иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,