Определение № 50032 от 01.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 470/2022 г.

Законодателната промяна на разпоредбата на чл.649, ал.6 от ТЗ /според която размерът на държавната такса по иск по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ се определя върху една четвърт от цената на иска/, следва да се вземе предвид от състава на ВКС, само ако е осъществена до момента на даване ход на устните състезания /респективно до датата на провеждане на закрито съдебно заседание по чл.288 ГПК, в случай, че не е допуснато касационно обжалване на обжалвания съдебен акт/. В хипотезите, при които допълването на визираната разпоредба е влязло в сила след приключване на устните състезания, докато тече инструктивния срок за изготвяне на съдебния акт /какъвто е процесният случай/, приложение намира разпоредбата на чл.649, ал.6 от ТЗ в редакцията преди допълването й с ДВ, бр.66 от 2023 г. И това е така, тъй като на първо място §99 от ПЗР от ЗИД на ТЗ /според който заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон/, се отнася единствено до производството по чл.625 от ТЗ, но не и до свързаните с него производства по искове по чл.647 от ТЗ. От друга страна редът, по който ще се определя размерът на дължимата държавна такса по иск по чл.647 от ТЗ, не може да бъде предоставен единствено на волята на съда и на обстоятелството в кой момент ще обяви решението си – преди или след влизане в сила на допълнението на разпоредбата на ТЗ, в която хипотеза страните биха се поставили в различно правно положение, в зависимост от спазване на срока за изготвяне на съдебния акт. С оглед изложеното наведените от молителя доводи за приложение на действащата към момента редакция на чл.649, ал.6 от ТЗ /доп. ДВ, бр.66 от 2023 г./ не могат да бъдат споделени, като молбата по чл.248 от ГПК в частта, с която се иска размерът на държавната такса по исковете по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ да се определи върху една четвърт от цената им се явява неоснователна. Основателни обаче се явяват доводите относно размера на цената на исковете, респективно за неправилно определен от състава на ВКС размер на дължимите от „Тотем-1“ ООД /н/ държавни такси за всяка от инстанциите. При предявяване на исковете, ищецът е посочил цена от 8 088 560.14 лв., като проверка относно действителната парична оценка на предмета на делото не е инициирана нито от ответника, нито служебно от съда и след изтичане на предвидения от законодателя краен преклузивен срок за повдигане на въпроса за съответствието между указаната от ищеца цена на иска с действителната такава - първото заседание за разглеждане на делото, цената на исковете се е стабилизирала, респективно дължимата държавна такса следва да бъде определена съобразно посочената цена от 8 088 560.14 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение